Замразени цени, реални разходи: кой поема сметката за по-скъпия газ
КЕВР одобри увеличение на цената на природния газ с 32,52% ден след балотажа на президентските избори, въпреки че първоначално очакваше по-голям шок. Правителството замрази цените на тока за бита и парното до 1 юли 2027 г., но това не спира поскъпването на живота: по-скъпата енергия бързо се прехвърля върху крайните потребители. Регулаторните решения все повече приличат на държавно ценообразуване, а сметката за временния политически комфорт се очаква да платят данъкоплатците.
За бизнеса по-скъпите газ и електроенергия означават по-високи производствени разходи и по-силен инфлационен натиск. Компенсациите за скъп ток са предвидени едва след юни 2027 г. и при условия - например борсова цена над 180 евро/MWh. Те ще покриват най-много 80% от разликата над 122,71 евро/MWh, а крайният процент зависи от средствата във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Дотогава фирмите ще финансират разходите си сами, което може да доведе до свиване на печалби, вдигане на цени, ограничаване на производство или намаляване на разходите за труд - замразени или по-ниски заплати, съкратено работно време и освобождаване на служители.
Първите сигнали за поскъпване идват от производители на хляб и хлебни изделия и от газово отоплявани оранжерии. По-високи разходи ще имат и млекопреработването, месната промишленост, производителите на азотни торове, стъкло и строителни материали. За фирмите с малки резерви и висока енергийна зависимост това може да е въпрос на оцеляване, а обещаната на домакинствата стабилност може да се върне като по-скъпи стоки, по-ниски доходи и загубени работни места.
Увеличението ще усетят и 250 хил. домакинства, които се отопляват с газ. Инфлационният натиск се засилва, след като статистиката прогнозира 6,1% годишна инфлация за октомври, а БНБ предупреждава, че цените у нас растат по-бързо от еврозоната. Макар газът за домакинствата у нас да остава по-евтин от средния за ЕС, разликата между реалната цена и замразените сметки за отопление трябва да бъде поета - най-вероятно от данъкоплатците.
Топлофикациите са изправени пред сериозен риск. КЕВР е заложила средна цена на газа от 37,90 евро/MWh за регулаторния период, но през ноември регулираната цена достига 58,43 евро/MWh - над 54% повече. За столичната топлофикация задълженията към „Булгаргаз“ и БЕХ надхвърлят 1,28 млрд. евро, а дългът само към „Булгаргаз“ е над 900 млн. евро при неспазван график за погасяване. Доставките включват азерски газ по дългосрочен договор и втечнен газ през Гърция и Турция, но страната остава изложена на международните пазари. Разширяването на хранилището в Чирен се бави, като пълният капацитет от 1 млрд. куб. м е отложен към края на 2029 г., а засега капацитетът е увеличен от 550 на 650 млн. куб. м.
Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ трябва да компенсира доставчиците за замразените сметки на домакинствата и за скъпия ток на бизнеса. За 2026 г. са планирани 1,26 млрд. евро приходи срещу 1,49 млрд. евро разходи, а прогнозната наличност в края на годината пада до 61,6 млн. евро от 251,7 млн. евро в началото. Правителството не е обявило какъв допълнителен ресурс ще е нужен до юли 2027 г. и откъде ще дойде. Фондът не компенсира топлофикациите за поскъпналия газ, а новата система за енергийно бедни още не работи; помощ за отопление достига до 340 хил. души. Така държавата поддържа ниски цени за всички, но не подпомага достатъчно тези, които едва ги понасят.