Скъпият природен газ отново прави въглищата икономически по-привлекателни за част от европейските електроцентрали в началото на отоплителния сезон. Цените на нидерландския хъб TTF са преминали 100 евро за мегаватчас, а доставките на втечнен газ от Катар остават силно ограничени. На този фон газовите запаси в ЕС са под средното равнище за последните пет години.

Високите цени на газа насърчават използването на въглищни мощности. Европейският внос на термични въглища е нараснал с 79% през октомври на годишна база, а за януари–октомври увеличението е 31%. Водеща роля заема Колумбия: вносът на колумбийски въглища в Европа е скочил с 46% за първите десет месеца, а страната вече осигурява близо 60% от общите европейски доставки.

Общият износ на термични въглища от Колумбия се е увеличил с около 11% за януари–октомври, а за 2027 г. се очаква нов ръст от приблизително 8%. По-активната подкрепа за въгледобива и отмяната на забраната за износ към Израел разширяват възможностите пред местните производители. Същевременно има оперативни рискове: нападения и блокади по железопътната линия между мината Cerrejón и износния терминал затрудняват транспортирането.

Европейското търсене расте в момент, когато част от големите азиатски производители срещат ограничения. Индонезия ограничава износа чрез производствени квоти и задължения към вътрешния пазар, а ниските речни нива в Централен Калимантан, свързвани с „Ел Ниньо“, затрудняват превоза с баржи. Индия и страните от Югоизточна Азия увеличават потреблението на въглища заради индустриални и електроенергийни нужди. Китай пък ограничава морския внос благодарение на по-високия вътрешен добив, особено в провинция Шанси.

Така Европа се превръща в основен двигател на увеличените международни доставки. По-високото търсене обаче не означава непременно пропорционален ръст на морската търговия, тъй като ограниченията в предлагането компенсират част от допълнителното потребление.