Енергийните цени и бюджетът

Скъпият природен газ допълнително усложнява бюджетните сметки на фона на висок планиран дефицит и растящи публични разходи. Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов посочва, че природният газ е поскъпнал с 200% на годишна база, а петролът – с 80%. Той откроява енергийните цени като външен риск заедно с военните конфликти, отслабването на публичните инвестиции и охлаждането на пазара на труда.

Богданов предупреждава, че при прегряване на икономиката бюджетът трябва да бъде с излишък, а при охлаждане на кредитирането, ръста на заплатите и пазара на труда – да се премине към балансиран бюджет. Според него страната влиза в такава ситуация с прегряла икономика и огромен дефицит.

Комисията за енергийно и водно регулиране утвърждава цена на природния газ от 58,43 евро за мегаватчас за ноември, което е увеличение с 32,52% спрямо октомври. В ценовия микс са включени количества по дългосрочния договор с Азербайджан, втечнен природен газ и допълнителни количества от газохранилището в Чирен.

По-високите енергийни разходи създават натиск върху бизнеса и публичните финанси. Правителството обявява, че цените на тока и парното за домакинствата няма да бъдат увеличавани до 1 юли 2027 г., а ефектът от поскъпването на газа ще се ограничава чрез резерви от Чирен и средства от Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. Домакинствата, които се отопляват директно на природен газ, не получават аналогична защита и ще поемат по-високите цени.

Дефицитът остава основният риск

Според параметрите, изпратени до Европейската комисия, бюджетът за 2027 г. е планиран с дефицит от 4,3% от брутния вътрешен продукт. Богданов предупреждава, че ако заявената оптимизация в публичния сектор не бъде реализирана, разходите ще продължат да растат. Тогава властта ще бъде изправена пред избор между по-голям дефицит и нови увеличения на данъците.

Алтернативният бюджет на ИПИ предвижда държавните разходи да бъдат ограничени до 38% от БВП, а дългът – до 30% от БВП. Богданов настоява бюджетната политика да отчита вероятността икономическият растеж да се забави, вместо да разчита на постоянно високо потребление, ръст на заплатите и кредитиране. Той определя сегашния модел като растеж на заем, който не може да продължи вечно. Според него високите цени на енергията могат да променят приходите и разходите в бюджета, а решенията за компенсации и поддържане на регулирани цени прехвърлят част от риска към държавните фондове и бюджета.