На 28 октомври 1944 г. в Москва България подписва примирие със СССР, Великобритания и САЩ. Документът създава условия българската армия да се включи в заключителния етап на Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция. Това е резултат от сложна политическа и военна ситуация, в която страната трябва да излезе от изолацията след съюза с Германия.

След 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт наследява тежки външнополитически проблеми: международна изолация, враждебност от съседите и опасност от нова национална катастрофа. България вече е обявила война на Германия, но няма примирие със съюзниците и фактически е във война с почти целия свят. Единственият реалистичен път за смекчаване на наследството от Тристранния пакт е участието в разгрома на Третия райх. Още с идването си на власт министър-председателят Кимон Георгиев заявява, че страната ще насочи сили и средства към усилията на СССР и неговите съюзници за изгонване на германците от Балканите.

Съюзниците реагират различно. СССР приема българското решение и настоява за незабавно включване на армията във войната, като има предвид и присъствието на близо 400 хиляди германски военни на гръцка територия. САЩ подкрепят съветското становище. Лондон първоначално реагира остро срещу предоставянето на България на статут на съвоюваща държава, макар такъв статут да е признат за Италия. Причините са както в антибългарските нагласи, така и в следвоенните сметки. Неофициално Сталин и Чърчил се разбират Гърция да остане в английската сфера на влияние, а България в съветската. Гръцките и югославските политически фактори също не приемат включването на българската армия, като към това се добавят и териториални амбиции към Пиринския край и Родопите.

Под съветски натиск Лондон се съгласява българската армия да действа на чужда територия само с разрешение на съответната държава. Правителството на Отечествения фронт не получава пряк контакт с щаба на Тито и на 21 септември се обръща към Москва. Сталин заявява, че военната и политическата обстановка налагат участието на българската армия, и информира Тито. Резултатът е договорът, подписан на 5 октомври 1944 г. в Крайова, според който българските войски ще водят действия на югославска територия, но само в определени райони.

Статията припомня и по-широкия контекст. След началото на Втората световна война България започва мобилизация и стратегическо развръщане, а въоръжените сили се разделят на Земни, Въздушни и Морски. До 1 март 1941 г. страната запазва неутралитет, после подписва Тристранния пакт с Германия, Италия и Япония. През септември 1940 г. с Крайовската спогодба се възвръща Южна Добруджа. През април 1941 г. 5-а и 2-ра армия заемат Македония и Беломорска Тракия. По-късно са сформирани Първи и Втори български корпус с охранителни, отбранителни и маневрени задачи. На 12 декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Великобритания, а символичната война се превръща в реалност с тежки бомбардировки: засегнати са 168 населени места, разрушени са над 12 000 сгради, убити са 1 828 души и ранени 2 372. В историята остават имената на летци като Димитър Списаревски, Неделчо Бончев, Асен Ковачев, Петър Бочев и Стоян Стоянов.

През септември – ноември 1944 г. българската армия се мобилизира и развръща в състава на съветския Трети украински фронт. Планира се настъпление на запад, прекъсване на пътищата и разгром на отстъпващата германска армейска група Егея. Главнокомандващ е генерал-лейтенант Иван Маринов. Проведени са Нишката и Косовската операция от 2-ра армия с командващ генерал-лейтенант Кирил Станчев, Страцин-Кумановската от 1-ва армия с генерал-лейтенант Владимир Стойчев и Брегалнишко-Струмишката от 4-та армия с генерал-майор Асен Сираков. Българските войници проявяват героизъм при Ниш, Страцин, Стражин, Щип и Велес.

В заключителния етап, от декември 1944 до юни 1945 г., България участва с Първа българска армия от 130 000 души под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев. През януари 1945 г. войските извършват 250-километров преход с двойно преминаване на Дунав и заемат отбранителна полоса по левия бряг на Драва. Проведени са Сремската, Дравската, Мурската и Чаковецката операция, а от основните сили са формирани 3-ти и 4-ти корпус. Отбранителните действия при Дравасоболч, Дравачехи и Драваполконя намират отзвук в европейския и световния печат. Армията завършва бойния си път при австрийските Алпи и на 17 юни 1945 г. се завръща в България. Загубите на Българската армия във Втората световна война са 40 450 души: 8 337 убити, 22 958 ранени и 9 155 безследно изчезнали.