Първият тур на президентските избори стесни очакваната преднина на Илияна Йотова и показа, че резултатът зависи не само от кандидатите, а и от рязко спадналата мобилизация. Разминаването между прогнози и резултат се дължи на паралелен срив в подкрепата за Йотова и на по-ниската от очакваното избирателна активност, което дава позитивен ефект за двойката Андрей Гюров и Кандев.

Сред ключовите причини за спада в подкрепата за Йотова са атаките в Черно море, позиционирането по оста Европа–Русия и разкритията около помилването на наркобос. Отбелязва се и че дългата ѝ политическа кариера е преминала предимно в партийни и колективни органи, без ясно видими лични управленски решения и поемане на конкретна отговорност. Отливът от „Прогресивна България“ се свързва още с галопа на цените, обкръжаващата война и знаковото убийство в навечерието на вота. Отсъствието на Пеевски и Борисов също намалява активността, увеличава относителната тежест на Гюров и показва магнитуда на тяхното влияние.

Ниският резултат на Йотова се чете в най-голяма степен като вот на недоверие към правителството на Румен Радев. Шест месеца след изборите резултатът напомня по-скоро бързото топене на подкрепата за анекдотични партии. Около 900 хил. гласа по-малко означават отлив на повярвалите, че влизането в еврозоната е обратимо, че овладяването на цените е възможно и че има открита борба с олигархията. Знаковите арести в навечерието на вота повдигат въпроса защо са избирателни и дават възможност да бъдат етикетирани като политически репресии. Партиите от този тип се описват като електорални вълни и временни мрежи, които се разпадат толкова бързо, колкото се създават, особено когато партийното строителство е бавно, клиентелистко и зависимо от изчерпан лидерски потенциал по места.

Избирателната активност от около 22% е една от най-ниските при президентски вот. Кампанията не предложи ярки политически фигури. „Прогресивна България“ даде половинчата подкрепа чрез инициативен комитет за кандидат, който по-скоро представлява политическо наследство за Румен Радев. Йотова остана да пази президентството и въпреки срива на БСП се оказа половин кандидат на прогресистите. Двойката Гюров–Кандев символично олицетворява София и нейните социално-политически кръгове, което трудно намира подкрепа извън столицата, макар да води в София, Пловдив и вота от чужбина. Слабата активност е и резултат от поредния срив на илюзията за промяна, която Румен Радев създаде, без да предложи подготвени кадри и решителност за действие. Структурното отсъствие на подкрепящите ГЕРБ и ДПС също е важно; с тях резултатът би бил по-сходен с предишни години.

Наблюдават се няколко вида абстенционизъм. За част от обществото причината е липса на качествено политическо предлагане и вотът се използва като бойкот. За други социални групи отсъствието показва политически контрол. Умората от избори не изглежда основният фактор, защото от април до сега избирателите са имали възможност да съберат сили. По-симптоматично е отсъствието на относително стройни електорати като тези на ГЕРБ и ДПС. Чрез него лидерите им изнудват управляващите да не предприемат действия срещу тях и да не разследват механизмите на влияние.

Българското общество е разделено на разнородни групи. Гражданствеността, събудила се основно в София, има интелектуалната и икономическа свобода да повдига темата за промяна на принципите на управление. В малките населени места феодализацията е в сила, а бойкотът, особено сред избирателите на ДПС, маркира територии, където обществото живее в по-примитивна политическа система. Там хората доброволно са предали политическата си свобода заради икономически зависимости и защитават корумпирани лидери, защото въпреки отчисленията за охолния им живот остава нещо и за тях. При ГЕРБ ситуацията е по-нюансирана, но подкрепата е от клиентелистки тип и очакванията за директна материална престация са водещи при солидаризацията.

Ниската активност в област Кърджали и опустелите секции се тълкуват по-скоро като бойкот, а не като апатия. Това очертава периметъра на влияние на ДПС и вдига цената на евентуална подкрепа за един от кандидатите на балотажа. Ако опустелите секции подкрепят един кандидат като един, това ще е ясна снимка на покупката на политическо влияние.

До балотажа Гюров трябва да спечели повече чуваемост и да се представи като по-малкото зло в сравнение с Йотова. Йотова е заклещена в биографичната си обремененост и пасивната си позиция по събитията в Черно море и отношението към Русия. За нея е трудно да се впише в образа на върховен главнокомандващ, особено като тих партиен играч. Отбелязва се и че българската политика трудно допуска жени на върха на пирамидата; президентското и премиерското място остават резервирани за мъже, а жените се допускат по-скоро до церемониални роли.

Решаващи на балотажа ще са бойкотиралите вота, защото дори само ДПС или ГЕРБ могат да наклонят везните. Разпръснатият вот за Костадинов, Радостин Василев и Ивелин Михайлов е по-скоро националистически и има известно идеологическо родство с профила на Йотова, но пренасочването му едва ли ще стане автоматично. Важно е как ще бъде насочен контролираният вот, който явно е значителен. В малки населени места като политически ресурс се използват назначения в общини и горски стопанства, а вече дори учителите се превръщат в политически назначения.

Публичната покана за телевизионен дебат поставя Йотова пред избор. Отказът би бил по-голяма грешка, защото мълчанието ще я остави само на удари с компромати. Въпросът е дали има подготвено голямо разкритие между двата тура. В условия на пленени и удобно мълчаливи институции политическите противоборства са се превърнали в единствен механизъм за разкриване на действията на елитите. Изглежда щабът на Йотова се е предоверил на инерцията от избора на Румен Радев, а тя не получава самоотвержена подкрепа.

Президентската институция става особено важна при политическа нестабилност, военна опасност и излъчване на служебни правителства. Парадоксално, именно Йотова даде шанс на Гюров да стане служебен премиер, с което той набра височина и се оказа кандидат-президент. Различията във външната политика и отношението към войната в Украйна са значителни и резултатите го показват. Макар историческата благодарност към Русия да е силна, конкретни прояви на отделяне от европейското русло изглежда струват електорално скъпо. От външна гледна точка избраният президент ще бъде считан за легитимен независимо от активността, но президент с колебливо отношение към Москва на източната граница на ЕС ще засили усещането за България като „Троянски кон“.