Президентският вот като тест за доверието

Президентските избори в България може да се окажат не просто състезание между кандидатите, а вот на доверие или недоверие към текущото управление и оценка за властта на Румен Радев. Социолозите отчитат силно разделено общество: част от избирателите продължават да подкрепят управляващите, а други се отдръпват дори от политическите сили, за които са гласували на парламентарните избори през април. Не се очаква една голяма протестна вълна, а по-скоро няколко по-малки мобилизации около геополитически, финансови и икономически теми.

Към 18:00 часа са гласували малко над 20% от избирателите, или около 1,3 млн. души. Темпът дава основание да се очаква избирателна активност под 30% и възможен нов антирекорд за свободните избори в България след 1989 г. Във вота участват 27 кандидатпрезидентски двойки и около 6,59 млн. граждани с право на глас. Ниската активност се възприема като силен сигнал към политическия елит и управляващите.

Сред причините за слабата мобилизация социолозите посочват умората от поредни избори, отсъствието на собствени кандидати на две от големите партии и липсата на силни протестни настроения. Президентските избори се различават от парламентарните, защото избирателите не определят състава на Народното събрание, а подкрепят кандидатпрезидентска двойка.

За контекст: на вота през 2021 г. активността е била около 40–40,5% на първи тур и приблизително 34% на втори тур, а последният самостоятелен президентски вот е проведен през 2006 г. Към края на изборния ден остава въпросът дали ниската активност ще отслаби протестния вот, или ще засили тежестта на партийното противопоставяне.