Първият тур на президентските избори показа оспорвана надпревара и по-осъзнато поведение на избирателите, смята Левон Хампарцумян. Той е част от Инициативния комитет на Андрей Гюров и Георги Кандев и коментира, че хората вече не търсят спасител, а гласуват за политическото си бъдеще. Ниската активност не го притеснява, защото избирателните списъци не отразяват реалния брой граждани с право на глас.

Официалните резултати от първия тур показват, че Илияна Йотова и Кирил Вълчев са получили 34,759%, а Андрей Гюров и Георги Кандев — 31,952%. Разликата е 2,807 процентни пункта. До урните са отишли 1 525 034 души от 6 584 025 граждани с право на глас. Трети са Костадин Костадинов и Петър Волгин с 12,545%, а опцията „Не подкрепям никого“ е избрана от 4,426% от гласувалите. Балотажът е насрочен за 1 ноември.

Хампарцумян сравни вота с парламентарните избори на 19 април, когато избирателите са търсили човек, който да реши политическата криза. Според него при президентския вот решенията са по-осъзнати. Той отхвърля тезата, че партийните лидери автоматично прехвърлят гласове към даден кандидат, тъй като президентският вот е мажоритарен и личната подкрепа е по-важна от партийните указания. По думите му Андрей Гюров е показал, че може да бъде добър премиер с високо обществено доверие.

Емануил Йорданов, който представлява Инициативния комитет на Илияна Йотова и Кирил Вълчев, заяви, че част от избирателите на отпадналите кандидати могат да подкрепят Йотова, а други може да не гласуват или да изберат „Не подкрепям никого“. Той защити кандидатурата ѝ с опита и компетентността ѝ. Основният въпрос преди балотажа остава как ще се разпределят гласовете на отпадналите кандидати и доколко призивите на партийните ръководства ще повлияят на избирателите.