Йотова печели балотажа, но управлението губи доверие
Илияна Йотова спечели втория тур на президентските избори и стана първата жена президент на България. Резултатът ѝ надхвърли партийния вот, който ПБ получи на парламентарните избори, тъй като тя привлече и около 100 хил. гласа от избиратели на Възраждане. Това ѝ дава политическа възможност да се еманципира от Румен Радев и ПБ и институцията да се върне към конституционната си роля на неутрална и арбитражна власт.
Ниската избирателна активност и спадът в гласовете не потвърждават тезата за прелегитимиране на управлението. Напротив, те са първи сериозен сигнал за разрастващо се недоверие. Дори всички гласове без привлечените от Възраждане да се припишат на ПБ, спадът спрямо парламентарния вот е осезаем: кандидатът на ПБ получава под 1 млн. гласа при 1 444 920 гласа за партията през април. За сравнение, ГЕРБ успя да се прелегитимира през 2011 г., след като кандидатът ѝ на балотажа получи почти идентичен резултат на парламентарния вот от 2009 г.
Резултатите на ПП-ДБ заслужават уважение, но не ги изстрелват в нова орбита и не ги превръщат в нов хегемон на опозицията. Те не успяха да обединят проевропейските и прозападни избиратели, а привлякоха само частичен вот от ГЕРБ. Сред причините са провалените възможности за единна демократична кандидатура, неубедителните кандидати, капсулираната партийна кампания и политическото късогледство, което не позволи преди балотажа да се протегне ръка към проевропейски партии извън партийния ареал.
Формулата за проевропейски блок без ГЕРБ е губеща, защото такава формула трябва да обединява и консолидира, а не да разделя и изолира. От теснопартийна гледна точка ГЕРБ по-скоро спечели от неучастието си, защото запази идентичността си и високата лоялност на електората си. ДПС практически не даде съществена подкрепа на балотажа, което личи от по-ниската активност в традиционните ѝ региони.
Предстоят месеци на нарастващо социално напрежение заради галопиращите цени, ръста на държавния дълг, увеличаването на данъчно-осигурителната тежест, липсата на реформи в ключови сектори и задълбочаващия се провал на ПБ да овладее кризите. Въпрос на време е това напрежение да изригне в масово недоволство. Президентските избори дадоха първи ясен сигнал, че политическо действие срещу ПБ може да се отприщи по-скоро, отколкото изглеждаше след парламентарните избори през април.
Общият извод е, че всички политици без изключение са длъжници на гражданите и на европейското бъдеще на България.