Кампания, подчинена на страха

Президентската кампания, в която Илияна Йотова е най-вероятният победител, премина под знака на внушаването на страх и разделение. Двамата кандидати на балотажа, а и не само те, представяха опонента си като сериозна заплаха за бъдещето на държавата.

Йотова и премиерът Румен Радев, който я подкрепи, често твърдяха, че Андрей Гюров ще вкара България във война. Според Конституцията обаче решения за участие във война се вземат от Народното събрание, където мнозинство има Прогресивна България. Без нейно съгласие страната не може да се окаже във война само с решение на президента. В социалните мрежи се появиха и предупреждения за Майдан при неблагоприятен изборен резултат.

Кампанията на Гюров представяше вота като защита на демокрацията и предупреждаваше за автокрация, ако президентът и правителството са от една партия. Той говори и за сенките на комунистическия режим във връзка с акции срещу кметове на ДПС преди вота.

Инструментализирането на страха е разпространена предизборна стратегия по света. Заплахата, която кандидатите виждат в опонента си, често е имагинерна, а основният проблем е, че такава кампания разделя обществото и превръща другия във враг. По реалните политически въпроси разговор липсва. Единственият дебат между Гюров и Йотова също беше доминиран от нападки, а не от спор за бъдещи политики.

От това губят всички граждани и общественият договор, който президентът трябва да поддържа. Независимо от резултата остават разделенията, а обявилият се за обединител на нацията печели още пет години в президентството благодарение на разединение.