Дебатът между Илияна Йотова и Андрей Гюров очерта сблъсък между два политически подхода – институционален опит и претенция за промяна. Йотова показа по-добро познаване на президентските правомощия, конституционните ограничения и законодателната рамка, както и увереност в телевизионния формат. Но опитът не беше достатъчен, за да отговори на същинските въпроси; острата ѝ реплика за правомощията сведе сложен дебат до некомпетентност или властолюбие.

Гюров оспори установения модел с тезата, че „Домовата книга е свършила своята работа“, но критиката не замести програма. Той не обясни достатъчно конкретно какъв модел предлага, какви проблеми ще реши и каква ще е ролята на президента. И двамата бяха изпитани по Украйна, Русия, сигурността в Черно море, „Боташ“, бюджета, инфлацията, цените, свободата на словото и помилванията. По тези теми се изискваха ясни позиции и конкретни решения, а не общи декларации.

Йотова разчиташе на авторитета на опита, но понякога го използваше за назидание; Гюров показа амбиция за промяна, но не я превърна убедително в конкретика. Изводът е, че президентската институция изисква компетентност, независимост и отговорност, а участниците трябва да се оценяват по тежестта на аргументите, яснотата на позициите и конкретността на отговорите, не по остротата на репликите.