В публикация се твърди, че още преди вота е била прогнозирана много ниска избирателна активност, малка разлика в полза на Йотова и над 10% за Костадинов. Сред основните причини се извежда машинното гласуване, което се определя като сериозен гаф на управляващите. Посочва се, че то не се прилага в Европа, след като германският Конституционен съд го е отменил през 2009 г. заради съмнения в достоверността на вота; споменава се и готовността на Мъск да покаже как може да се манипулира вот.

Други фактори за ниската активност са липсата на десен кандидат, решението на ГЕРБ да не издига кандидат и силно ограничените президентски правомощия. Според текста това превръща институцията в „лукова глава“, неспособна да решава проблеми на гражданите. Резултатът е фалит на президентската институция в сегашния ѝ вид и въпрос за обществената легитимност на президент, избран с около 11% от всички избиратели, при очаквано още по-ниска активност на втория тур.

И двамата кандидати на балотажа се оценяват като слаби мажоритарни личности с около 500 000 гласа. Прави се сравнение с 1992 г., когато кандидатите на СДС и БСП събират над 5 млн. гласа, а Жорж Ганчев получава близо 1 млн. Йотова е извлякла максимума от БСП, Радев се оказва без партия, а подкрепата му е формална; русолюбителите се насочват към Костадинов, а Гюров мобилизира общности в столицата и големите градове чрез университети, НПО и общински съвети.

Отбелязва се, че инициативните комитети неудачно заменят партиите, а партийните структури са демотивирани. Поставя се въпросът дали България има нужда от мажоритарен вот за президент със слаби правомощия. Като алтернативи се дават Полша, където ветото се преодолява с 3/5, Австрия, където държавният глава играе роля при съставяне на правителство, и парламентарен избор като в Германия, Италия и Унгария. Ако активността на втория тур е същата или по-ниска, се предлага победителят да „хвърли кърпата“, а правомощията да бъдат върнати и разширени, включително право да насрочва референдуми и нови избори.

Накрая се споменава информация, че САЩ, Русия и Китай предлагат Виктор Орбан за шеф на ООН, като се отбелязва близостта му с Тръмп, Путин и Си и неяснотата дали той ще се съгласи.