Пол Валери е френски поет, роден на 30 октомври 1871 г. в средиземноморския Сет, в семейство на корсиканец и жена от италиански произход. Учи в Монпелие, завършва право, но още като млад се насочва към литературата. Първите му стихове излизат през 1889 г., а в началото на кариерата си той се движи в кръга на френските символисти и се сближава със Стефан Маларме, Андре Жид и Пиер Луис. Влиянието на Маларме е трайно, но Валери постепенно изгражда собствена поетика: формата за него не е украса, а начин на мислене.

През 1892 г., след тежка лична и духовна криза, той се отдръпва от поезията. Следват години, в които се занимава с математика, философия, език и психология на съзнанието. Работи в Министерството на войната, а по-късно става частен секретар на Едуар Льобе, директор на агенция „Авас“. Най-важният резултат от този период са „Тетрадки“ – ежедневни записки за времето, съня, паметта, езика и границите на човешкото познание. Част от тях са публикувани след смъртта му. За Валери писането не е спонтанно изливане на чувства, а продължителна работа на ума върху думите и тяхното звучене.

Андре Жид го насърчава да се върне към поезията. През 1917 г. Валери публикува „Младата Парка“ – дълго стихотворение с изключителна метрична и ритмична прецизност, което му носи широка известност. През 1920 г. излиза „Морското гробище“, а две години по-късно – сборникът „Прелести“, който включва стихотворението.

Морето в поезията на Валери не е само пейзаж. То е граница между неподвижността и движението, между съзерцанието и действието. В „Морското гробище“ слънцето, гробовете и вълните стават образи на съзнанието, което се колебае между желанието да остане в мисълта и необходимостта да се върне към живота. Финалният стих – „Вятърът се вдига! Трябва да опитаме да живеем!“ – е сред най-разпознаваемите редове във френската поезия.

През 1925 г. Валери е избран във Френската академия на мястото на Анатол Франс. През 1927 г. произнася приемната си реч, без нито веднъж да спомене името на предшественика си – жест, който остава сред най-коментираните епизоди в историята на институцията. През 1937 г. заема новосъздадената катедра по поетика в Колеж дьо Франс.

Той пише не само стихове, но и есета за изкуството, науката, архитектурата, танца и езика. Интересува се от Леонардо да Винчи, Бергсон, Айнщайн и Луи дьо Бройл. По време на германската окупация отказва да подкрепи сътрудничеството с нацисткия режим, а след речта си в памет на философа Анри Бергсон губи административния си пост в Ница.

Пол Валери умира в Париж на 20 юли 1945 г. Погребан е в родния си Сет, край морето, което бележи началото и края на неговия литературен свят. Днес той е запомнен като поет на мисълта и като автор, който доказва, че строгата форма може да бъде не ограничение, а път към свобода.