Калоян Методиев разказва история за български студент във Виена, на когото професор обяснява, че може бързо да го научи да прави апендектомия, но му трябват години, за да разбере как да реагира, ако нещо се обърка. Според него същото се случва в политиката: на високи постове често попадат хора без политически опит и компетенции – ръководители на парламента, президенти, премиери, министри. Като последен пример той посочва Доцова, която описва като дребна чиновничка, изкачена от „прогресисткия асансьор“ директно до върха на държавата. В криза тя се проявява като нула – поведенчески, комуникационно, без адекватни реакции, без изградена психика и без носене на отговорност. Според автора НСО, олигархията и хитри чиновници бързо завъртат главите на такива хора, защото са непригодни, не са се борили, не са губили и не са израствали.

Методиев твърди, че Радев е същият или по-зле: припомня случая, когато след загинали двама пилоти той избягал и не се върнал да помогне, а преди това имало поредно авиошоу за него. Според него Радев станал президент директно от поделението и никога не натрупал управленски компетенции. Авторът критикува и 131-те прогресистки депутати: от тях не е чул и видял поне 120, нарича ги случайници в политиката с най-високи заплати в ЕС и нула дейност за половин година освен арогантност и обиди – „биоотпадък“, „отпаднала необходимост“, „няма да умрат“, „наведени глави“. По думите му тези хора живеят от политиката и нейните атрибути – отварящи се врати, приеми, коли, охрана и привилегии; дори са поръчали в бюджета нови коли за НСО за три години напред.

След това авторът сравнява с британския военен министър сър Майкъл Фалън, който подал оставка, защото сложил ръка на коляното на журналистка. Според него след случая с „пернишкия пазвантин“ и позорното бягство на Доцова никой не е поел политическа отговорност. Обясненията на Доцова били потресаващи: тя излъгала, че не видяла ранената и лежаща на паважа Колтуклиева, а било установено, че 20 секунди е била там, на два метра, и се стресирала. Авторът подчертава, че с политика не се занимаваш, ако си страхлив, и че политикът носи отговорност за цялото общество. Той не приема и оправданието, че не можела да нарежда на НСО: пита откога НСО управлява държавата, бие и зарязва ранени хора.

Методиев казва, че е бил в правителствени и императорски кортежи в Ню Йорк, Лондон, Токио, Виена, Йерусалим, Атина и другаде, но такава некомпетентност, селяния и бягство от отговорност не е виждал. Според него, ако се окаже, че пернишкият охранител бияч има криминална регистрация, службата трябва да бъде разпусната и преучредена. За публичните реакции той пише, че прогресистите са се радвали и викали „браво“, че НСО си свършило работата, и заключава, че става дума за лумпенизирани, злобни, тесногръди и прости хора; според него има цивилизационно разминаване.

Накрая авторът настоява Доцова да е подала оставка още снощи, както и шефът на НСО, а Йотова да направи изявление, вместо да пуска „димка“ с проверка до изясняване на всички обстоятелства. Той определя това като замитане. Отбелязва, че Радев единствен не е реагирал, докато почти всички партии, организации и публични лица са излезли с позиции, а премиерът не е казал дума и се е скрил. Според него в криза се вижда кой какъв е и че за прогресистите властта е само привилегии и бухалки, а не отговорност и грижа. Завършва с искане за оставки заради измамно, безотговорно, некадърно и аморално управление.