Украинската операция „Вивалди“ северно от Славянск показва защо и Русия, и Украйна трудно постигат решителна победа. Настъплението е дало на Киев оперативен ефект, но след месеци подготовка е напреднало само с 10–20 километра. Основният метод и от двете страни остава просмукването на малки щурмови групи, а не широка механизирана маневра.

Подготовката за „Вивалди“ е започнала още през май. Украинските сили първо са отслабили спомагателните подразделения на руската 20-а общовойскова армия северно от Лиман, включително оператори на дронове и екипи за радиоелектронна борба. След това щурмови групи са атакували от запад, север и юг около Новоселивка, Шандриголово, Колодязи и Нове. Предните части на 20-а армия са загубили голяма част от разузнавателните и огневите си средства и са оставили почти всички позиции западно от река Черният Жребец. Настъплението е спряно от руски артилерийски огън и удари с дронове от източния бряг.

Тактическият резултат е ограничен, но оперативното значение е по-голямо. След оттеглянето на 20-а армия северният фланг на 25-а армия остава по-уязвим. Тя продължава да държи позиции около Лиман и прикрива руската групировка „Юг“, която настъпва към Славянск по южния бряг на Северски Донец. Украински военни източници твърдят, че операцията е осуетила по-мащабен руски план за обкръжаване на украинските сили около Краматорск и Славянск. Такъв сценарий би включвал района на Святогорск, форсиране на река с ширина над 100 метра и прекъсване на пътя между Славянск и Изюм. Анализът на руските действия обаче сочи по-ограничена задача на 20-а армия: достигане до Северски Донец и прикриване на фланга на 25-а армия.

Фронтът остава позиционен, защото дроновете и високоточните оръжия правят както фронта, така и близкия тил по-прозрачни. Всяко съсредоточаване на бронетехника, артилерия и пехота може да бъде засечено и поразено. Затова големите формирования трудно се придвижват, а все по-голяма роля имат малки групи, които се движат скрито при лошо време или в сумрак. През 2025 и първата половина на 2026 г. щурмовите групи са се свили от 10–15 души до двойки и единични бойци. Те могат да проникнат между позициите, но трудно задържат превзетото без снабдяване и подкрепления. Често бойци от двете страни се оказват на една и съща улица, без да водят непосредствен стрелкови бой.

Русия също използва подобен подход. След месеци подготовка руските сили са превзели Доброполие и са достигнали пътя към Краматорск, като от началото на годината са напреднали с 20–25 километра. Така и двете армии могат да постигат локални успехи, но цената е дълга подготовка, разпръснати сили и значителни загуби. Борбата за Краматорск и Славянск остава централна за военните планове и на двете страни.