Пийт Хегсет, министър на отбраната на САЩ, е изправен пред нарастващ натиск и все по-често бива описван като политическа тежест за администрацията на Доналд Тръмп. В центъра на критиките са както управлението му на Пентагона, така и войната с Иран, която губи обществена подкрепа.

Изтеглянето на около десет американски бомбардировача от британска база е свързано с опасения от иранска атака с дронове. Това поражда въпроси за способността на САЩ да защитават военните си обекти от рояци безпилотни апарати. Според критиците година след подобни атаки във друга война Вашингтон все още не е по-добре подготвен от Русия за такива заплахи.

В реч пред военна аудитория Хегсет отново се самовъзхваляваше, че уж е прочистил въоръжените сили от трансове и брадатковци и че на тяхно място идват патриотични каубои, при това с тестове за тестостерон. Той обяви и инициатива за внедряване на нови технологии с участието на Илон Мъск, Палмър Лъки и Нют Гингрич, което повдига въпроси за конфликт на интереси и липса на експертиза. Хегсет нападна пресата, говореше за успехи във войната с Иран и отрече криза на морала на самолетоносача Ейбрахам Линкълн, но не каза нищо за стратегическите цели на Америка и отношенията ѝ със съюзниците.

Според текста лошото управление на Пентагона от страна на Хегсет допреди няколко години би се смятало за национален скандал. Повече от седем месеца след началото на войната с Иран законодателите демонстрират нежелание да търсят отговорност. Войната е нанесла сериозни щети на американската база в Бахрейн, отчуждила е регионални съюзници и е изчерпала запасите от високопрецизни оръжия, което ограничава възпирането в други региони.

Хегсет е подкопал отношенията с европейските съюзници, обезглавил е висшите командни нива на Пентагона без ясни критерии и е започнал кампания за ограничаване на вътрешните контролни органи. Той неведнъж е показвал презрение към ограниченията върху смъртоносната ефективност, включително чрез действия срещу плавателни съдове в Карибско море и Тихия океан без видими правни процедури. Критиците го описват като човек, който се чувства безнаказан заради подкрепата на Тръмп.

На 8 октомври Хегсет обяви, че Министерството на отбраната ще излъчва на живо екзекуцията на Нидал Хасан. Това предизвика възмущение и сред демократите, и сред републиканците. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че не възнамерява да гледа, а Тръмп по-късно каза, че решението не е окончателно и изрази съмнения. Това породи въпроса дали Хегсет най-сетне не е прекрачил границата.

Републиканският конгресмен Томас Маси внесе резолюция за импийчмънт на Хегсет. Първоначално тя беше пренебрегната от много медии, но след това председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън обяви прекратяване на работата до междинните избори, което породи съмнения, че се избягва гласуване. Социологически проучвания показаха, че 51% от американците подкрепят импийчмънт, включително 22% от републиканците. Войната с Иран е непопулярна и сред привържениците на МАГА, а Хегсет е разгневил Конгреса с отказа си за прозрачност по бюджети и жертви.

Обвиненията в резолюцията включват пренебрегване на Закона за военните правомощия от 1973 г., нарушаване на законите за ограничаване на цивилните жертви, незаконно отвличане на Николас Мадуро, извънсъдебни убийства във войната срещу наркотрафика, заплахи срещу сенатор Марк Кели и други бивши военни, както и посегателство върху свободата на словото. Според автора това е сериозно и убедително изложение, макар не всички провали да достигат строгия конституционен праг за импийчмънт.

Хегсет е в центъра на мащабни политически провали. Незаинтересоваността му към стратегическото планиране и външната политика сама по себе си е сериозен проблем, а готовността му да последва Тръмп във военно приключение зад граница го утежнява. Нито Хегсет, нито Тръмп са обяснили защо ограничаването на ядрената програма на Иран е наложило тотална война за сваляне на правителството на държава с 93 милиона души. Не е отговорено и как тази кампания се съчетава с възпирането на Китай и защитата на интересите на САЩ в Европа.

Обсебеността на Хегсет от смъртоносна сила и бойна ефективност е странен приоритет за армия, която вече е показала способност да убива в Афганистан и Ирак. Историческият пример с нацистка Германия показва, че високата смъртоносна ефективност не гарантира победа. Същото пренебрежение към задълбочен анализ личи и в опитите му да се представи като реформатор. Пентагонът наистина се нуждае от модернизация, но учения с украински оператори на дронове са показали изоставане на САЩ. Украинските военни, които удържат една от най-големите армии в света, невинаги отговарят на представите на Хегсет за мъжко телосложение, а обсебването от външния вид и съотношението между талия и ръст няма да реши проблемите с доставките и производството.

Реформите изискват задълбочено познаване на системата. Хегсет се представя като двигател на промяната, но изглежда разбира твърде малко от Пентагона. Като олицетворение на война, която губи подкрепа, той все повече се превръща в политическа тежест. Републикански кандидати призовават войната да бъде прекратена. Тръмп знае, че неуспешната война е политически товар и малко наблюдатели във Вашингтон биха се изненадали, ако Хегсет стане изкупителна жертва за катастрофата в Иран. Възможно е дори да не се стигне до импийчмънт.