Петър Стоянов, президент на България в периода 1997–2002 г., призова за силна тревога заради ескалацията на атаките с дронове в Черно море, потъналите кораби и риска от екологична катастрофа. В телевизионно предаване той коментира и критиките, че правителството реагира по-предпазливо от Румъния и Турция, като посочи две възможни причини за това, без да оправдава поведението на властта.

Според него първата причина е свързана с настроенията към Русия сред част от избирателите и с наближаващите избори. Управляващите се опасяват, че ако определят Русия като агресор, това може да им струва политическа подкрепа. Втората причина е стремежът на правителството да заеме по-важна позиция в Европейския съюз чрез мирни инициативи. Стоянов смята, че всяко усилие за мир е полезно, но доверието към подобни предложения изисква ясно признаване на отговорността на Русия за започването на войната срещу Украйна.

Бившият президент отбеляза, че предпазливото отношение към Русия не е характерно само за сегашната власт. По думите му българското общество от десетилетия е под натиска на страха да не бъдат засегнати русофилските настроения. Войната в Украйна той определи като удар по основните принципи на съвременна Европа — отказ от войни за територии и стремеж към по-висок жизнен стандарт, права и свободи.

Стоянов цитира данни, според които загиналите руски военнослужещи са 280 000, и постави под въпрос цената на войната спрямо териториалните придобивки. Според него Крим и териториите в Донбас, за които се говори, представляват около 0,5% от площта на Русия. Той подчерта, че конфликтът не бива да се разглежда само през противопоставянето между русофили и русофоби, защото засяга България първо икономически, а след това и политически, а мястото на страната е сред държавите от Европейския съюз.

Като една от най-тежките последици от войната Стоянов посочи разделението в българското общество. По думите му общество без обща представа за бъдещето губи способността си да се развива. Той критикува авторитарния модел на управление в Русия, но разграничи държавното управление от руската култура и отбеляза, че уважение заслужават руските интелектуалци, противопоставяли се на авторитаризма.