Скъп петрол и газ: какъв е ефектът върху потребителските цени
Поскъпване на суровия нефт и природния газ с 10% може да повиши потребителските цени с между 0,53% и 0,89%, а при по-силен ценови шок от 30% общото поскъпване за домакинствата достига между 1,6% и 2,7%. Анализът разглежда два сценария. При първия поскъпват само суровият нефт и природният газ, а цените на горивата следват производствените разходи на рафинерията. При втория с 10% нарастват и цените на рафинираните нефтопродукти от местно производство и внос.
При втория сценарий прекият ефект върху разходите за горива и газ достига 0,42%, докато при първия е 0,12%. Косвеното поскъпване на останалите стоки и услуги добавя между 0,40% и 0,47% заради по-високите разходи за транспорт, производство на храни и строителни материали. Потребителските цени се повишават с 0,53% при първия сценарий и с 0,89% при втория. Цените на инвестициите нарастват съответно с 0,28% и 0,34%, правителственото потребление – с между 0,20% и 0,30%, цените на производител – с между 0,64% и 0,81%, а експортните цени – с между 1,12% и 1,48%.
Най-силен ефект се отчита в производството на цимент, стъкло и други неметални минерални продукти, както и в химическата промишленост. При 10% поскъпване на петрола и газа цените в тези отрасли нарастват с 3,1%. Сухопътният транспорт поскъпва с 2,7%, водният и въздушният транспорт – с около 1,9%, а електрическата и топлинната енергия – с приблизително 1,7%. При водоснабдяването и добива на въглища общото поскъпване надхвърля 1,2%, въпреки че прекият ефект от суровината е под 0,3%. Хранителните продукти поскъпват с между 0,7% и 0,8%, като увеличението е формирано основно по косвен път чрез транспорта, енергията и производствените разходи.
Разчетите обхващат 85 продуктови групи. В тях суровият нефт и природният газ са обединени в една статистическа позиция, затова ефектът би бил по-слаб, ако поскъпне само петролът, но не и природният газ. Моделът измерва първичния ценови удар при пълно прехвърляне на разходите и непроменени печалби на фирмите. Той не включва вторични инфлационни ефекти като увеличаване на заплатите, промяна на инфлационните очаквания или замяна на суровини. При изчисленията цените на останалите вносни стоки са приети за непроменени, което може леко да подцени реалния инфлационен ефект.