Николо Паганини остава в историята като един от най-загадъчните музиканти, чиито изпълнения надхвърлят обичайното за времето си. Роден на 27 октомври 1782 г. в Генуа и починал на 27 май 1840 г. в Ница, той изгражда на сцената образ, в който виртуозността се смесва с мистика. Слабата му фигура, дългата коса, необичайно подвижните ръце и конвулсивният смях, описван от съвременниците му, превръщат концертите му в спектакъл, а публиката често не може да различи музикалния гений от легендата.

Особено внимание привличат ръцете му. Изследване на бронзов отпечатък от дясната му ръка установява малка длан и относително дълги пръсти, но не доказва конкретно заболяване. През годините са предлагани различни медицински обяснения, без надеждни доказателства за точна диагноза. Именно необичайната му техника – флажолети, ляворъчно пицикато, двойни ноти и големи скокове по грифа – подхранва слуховете, че уменията му идват от дявола.

Паганини превръща и инструмента си в част от митологията си. Любимата му цигулка е изработена през 1743 г. от кремонския лютиер Бартоломео Джузепе Гуарнери, известен като „дел Джезу“. Заради мощния звук музикантът я нарича „Канонът“. В завещанието си я оставя на Генуа с условие да бъде съхранявана завинаги. Инструментът е предаден на града през 1851 г. и днес се пази в двореца „Турзи“. Като композитор Паганини също експериментира – в някои произведения настройва струните на цигулката с полутон по-високо от оркестъра, за да постигне по-ярък звук и да улесни виртуозни пасажи.

Животът му обаче не е само сцена и музика. Паганини има слабост към хазарта. През 1838 г. в Париж организира пространство, което трябва да съчетава концерти и казино, но не получава разрешение за хазарт и трупа сериозни загуби. Историите, че е залагал ценен инструмент, се разказват от биографите му, но отделните версии не са еднакво надеждни. Също толкова известни са разказите за късащи се по време на концерт струни, докато той продължава да свири. Част от тези истории вероятно са преувеличени, но те отразяват реалния му стремеж към крайни технически ефекти.

Мрачният образ на Паганини се оказва толкова силен, че църковните власти забавят погребението му в осветена земя. Така той остава в историята не само с 24-те си капричии и концертите си, а и като артист, превърнал собствената си странност в незабравима част от музиката.