Още в училище Пабло Пикасо показва, че рисуването го интересува повече от уроците. Той се отегчава, рисува в тетрадките и изрязва фигури от хартия, а учителят дори му позволява да доведе гълъб в класната стая, за да го скицира. Така още като дете бъдещият художник разкрива трудното си отношение към правила, които не смята за важни.

Пикасо е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага. Баща му Хосе Руис Бласко преподава рисуване и сам е художник, а Пабло по-късно избира за артистично име фамилията на майка си. Умира на 8 април 1973 г. в Мужен, Франция, след живот, в който непрекъснато сменя художествения си език, средата и ролята си пред публиката.

Художникът работи най-често през нощта, за да избягва прекъсвания и разговори, а денят му започва късно. Този навик се превръща в личен режим, различен от този на почти всички около него. Описван е и като хипохондрик, който се страхува от старостта и смъртта. Всяка сутрин повтаря имената на стари приятели, включително на вече починали – странен ритуал, който съчетава страх от края и нежелание миналото да бъде забравено.

Пикасо пуши много, но не вдишва дима, храни се без особен интерес към вкуса и има прости навици. В същото време се отнася почти маниакално към творчеството си. Домовете и ателиетата му са пълни с творби от различни периоди, включително ранни рисунки. В парижки банков трезор пази картини, графики, скулптури, керамика и дори стихове.

Една от най-необичайните му реплики е: „Аз съм човек, който яде хартия“. Изразът е шеговит, но описва добре начина, по който той възприема материалите – не като вещи, а като непосредствена храна за въображението. Подобна е и представата му за изкуството. В изявление, свързано с „Герника“, Пикасо казва: „Една картина не се прави, за да украсява апартаменти. Тя е оръжие за нападение и защита срещу врага.“

През 1937 г. той създава монументалното платно след бомбардировката на баския град Герника. За около месец и половина прави близо 50 скици и подготвителни рисунки, преди творбата да се превърне в политически символ.

Най-противоречивата част от характера му се вижда в отношенията с другите. Пикасо може да бъде едновременно щедър, ласкав и изключително контролиращ. Често подарява рисунки, кани хора на обеди и демонстрира топлота, но същевременно използва парите, вниманието и достъпа до себе си, за да държи близките си в зависимост. Може да възхвали една картина, а по-късно същия ден да я отхвърли с жестока забележка. Тази непредсказуемост превръща присъствието му в изпитание. Пикасо не просто рисува хората около себе си – той ги превръща в част от своята митология.

Затова странностите му не са само колекция от ексцентрични навици. Нощният режим, страхът от смъртта, натрупаните творби и променливото отношение към близките очертават човек, който иска да контролира времето, материалите и чуждите погледи. В изкуството успява. В личния живот оставя много по-сложна следа.