България трябва да се съсредоточи върху ограничен набор от приоритетни сектори в отбранителната индустрия и да ускори технологичната трансформация, като изгради национална отбранително-технологична екосистема. За целта е нужно по-тясно взаимодействие между държавата, Българската армия, бизнеса, науката и образованието, по-ефективно използване на европейските финансови инструменти и развитие на собствени технологични и производствени способности.

Страната има значими производствени традиции, квалифицирани кадри и утвърдени външни пазари, но все още липсва достатъчно развита национална отбранително-технологична екосистема. Определянето на критичните производствени, технологични и ремонтни способности трябва да отчита потребностите на въоръжените сили, реалистично достижимите национални компетентности, зависимостите от външни доставки и възможностите за включване в европейските и съюзническите производствени вериги.

Като възможни направления за специализация се посочват производството на традиционни системи въоръжение, боеприпаси, барути и взривни вещества; ремонтът и поддръжката на основни системи на Българската армия; безпилотните системи и противодроновата защита; оптоелектрониката, сензорите и системите за наблюдение; комуникационното и радиоелектронното оборудване; системите за управление и контрол, базирани на изкуствен интелект; отделни продукти за индивидуална защита и военно медицинско осигуряване. Тези направления трябва да намират реализация както на вътрешния, така и на международните пазари.

Недостатъчната институционална координация и липсата на ясно определена отговорност за националната отбранително-индустриална политика ограничават целенасоченото развитие на сектора. Традиционните производства трябва да се модернизират паралелно с усвояването на нови технологии, включително роботизирани системи, цифрови платформи и високоточни решения. Нужни са още научноизследователска и развойна дейност, разработване на прототипи, достъп до изпитателна инфраструктура, участие в международни отбранителни проекти и подготовка и задържане на квалифицирани кадри.

Увеличаването на износа на българска отбранителна продукция след 2022 г. само по себе си не гарантира дългосрочна конкурентоспособност. Необходимо е адаптиране към европейските и съюзническите стандарти и постепенно преминаване от участие предимно като подизпълнител към разработване на собствени технологии и по-значима роля в международните производствени вериги. В противен случай има риск българските предприятия да загубят част от традиционните си позиции, а страната да остане преимуществено потребител на чужди технологии и периферен участник във формиращата се европейска отбранителна индустриална база.

Отделно внимание се обръща и на занаятчийските продукти. Новият европейски режим за географски указания по Регламент (ЕС) 2023/2411 дава възможност за по-добра защита на изделия, чиито качества, репутация или други характеристики са свързани с определен географски район. Регистрацията на географски указания може да повиши конкурентоспособността на българските занаятчийски стоки, да разшири пазарното им присъствие, да ограничи неправомерното използване на наименования и да съхрани автентичността на традиционните производства. Това е и инструмент за популяризиране на българското културно наследство и развитие на регионалния туризъм.

За по-активно използване на тази възможност е нужно участие на държавните институции, общините и браншовите занаятчийски организации. Особено важна е ролята на регионалните занаятчийски камари, които разполагат с информация за производителите и традиционните занаяти в отделните области. Занаятчиите трябва да получават достъпна информация за условията и процедурите за регистрация, както и специализирана консултантска подкрепа. Насърчаването на сдружаването на местните производители би улеснило подготовката и подаването на заявления за регистрация.