Остеопорозата е заболяване, което дълго време може да протича без симптоми, а първата проява често е фрактура. Това не означава, че счупването е неизбежно – навременната оценка на риска, правилната диагноза и последователното лечение могат значително да намалят вероятността от нови счупвания.

Сред ранните предупредителни признаци са постепенно намаляване на ръста, прегърбване и нова болка в гърба, понякога свързана с прешленна фрактура. Липсата на оплаквания обаче не изключва заболяването. Консултация със специалист е особено важна при предишни фрактури след минимална травма, ранна менопауза, ниско телесно тегло, фамилна обремененост, продължителен прием на кортикостероиди и някои хормонални или хронични заболявания.

Костната плътност обикновено се изследва при жени на 65 и повече години и при мъже на 70 и повече години, но при висок риск изследването може да е нужно много по-рано. Остеодензитометрията чрез DXA е бърза, безболезнена и с ниско лъчево натоварване. Резултатът се тълкува чрез T-score: над −1,0 е норма, между −1,0 и −2,5 е ниска костна плътност, а −2,5 или по-ниско отговаря на критерий за остеопороза. Числото обаче не е достатъчно – важни са възрастта, предишните фрактури, придружаващите заболявания и общият риск.

Остеопорозата не е само женско заболяване след менопауза. Риск имат и мъжете, и по-младите хора с ниски нива на полови хормони, хронични бъбречни или чернодробни заболявания, нарушения на щитовидната и паращитовидните жлези, продължителен прием на кортикостероиди, хранителни разстройства, много ниско тегло и нарушения в усвояването на хранителни вещества. При младите пациенти с ниска костна плътност или фрактура след минимална травма е особено важно да се търсят вторични причини като хиперпаратиреоидизъм, хипертиреоидизъм, синдром на Кушинг, хипогонадизъм, хронично бъбречно заболяване, целиакия, дефицит на витамин D и някои лекарства.

Фрактура след падане от собствен ръст или привидно незначителна травма при човек над 50 години трябва да бъде повод за оценка на костното здраве. Счупването на китка, прешлен или бедрена кост може да е първият сигнал за остеопороза. След лечението на фрактурата е нужен план за профилактика на следващи счупвания: оценка на костната плътност и общия риск, изследване за вторични причини, подходяща терапия и мерки срещу падания. Важна е координацията между ортопеди, ендокринолози и общопрактикуващи лекари.

Остеопорозата е хронично заболяване и лечението трябва да е дългосрочно. То не цели само повишаване на костната плътност, а намаляване на риска от фрактури и загуба на самостоятелност. Самоволното прекъсване може да върне загубата на костна маса и да увеличи риска. Особено внимание изисква денозумаб – забавянето или спирането му без подходящо последващо лечение може да доведе до бърза загуба на кост и повишен риск от прешленни фрактури. При някои бисфосфонати може да се обсъди терапевтична пауза, но само по индивидуална преценка.

Профилактиката започва още в детството и юношеството, когато се изгражда костният резерв. Калцият е основен градивен елемент, а витамин D подпомага усвояването му. Хранителните добавки не са нужни на всеки – те имат място при недостатъчен прием или конкретни медицински показания. Важни са упражненията с натоварване на собственото тегло, силовите тренировки и тренировките за баланс, съобразени с възрастта и здравословното състояние. Отказът от тютюнопушене, ограничаването на алкохола и здравословното телесно тегло също помагат.

При възрастните хора рискът от падане се намалява чрез оценка на зрението, равновесието, походката и лекарствата, които могат да предизвикват замайване. Домът трябва да е безопасен – без хлъзгави килими и препятствия, с добро осветление и стабилни опори. Подходящите обувки и помощни средства при нужда също са част от профилактиката.

Съвременното лечение включва медикаменти, които потискат прекомерното разграждане на костта, и терапии, които стимулират образуването на нова костна тъкан. При много висок риск може да се предпочете анаболна терапия, последвана от антирезорбтивно лечение. Ефектът се проследява чрез нови фрактури, рискови фактори, придържане към лечението и при подходящи интервали – повторна остеодензитометрия. Диагнозата остеопороза не означава, че счупването е неизбежно: навременната диагноза, подходящата терапия и редовното проследяване могат значително да намалят риска.