Техеран обвързва отварянето на Ормузкия проток със седем условия

Иран е предал на САЩ седем условия, които според Техеран трябва да бъдат изпълнени, преди да се възстанови нормалното корабоплаване през Ормузкия проток. Исканията са били предадени чрез посредници. Сред тях са премахване на американските санкции, освобождаване на блокирани ирански активи, компенсации за щети от военни действия и гаранции срещу нова агресия. Иран настоява още за признаване на суверенитета си над протока и за изграждане на регионална система за сигурност с участието на държавите от района.

Ирански представители не изключват удари по американски военни бази в Европа, ако САЩ предприемат нова атака срещу Ислямската република. Това засилва опасенията от разширяване на конфликта извън Близкия изток.

Иран и Оман договориха подход, но протокът остава обвързан с Вашингтон

Иран и Оман са постигнали разбирателство по план за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Според иранския външен министър Абас Арагчи двете страни са договорили подход за възобновяване на преминаването на плавателни съдове, но Техеран смята, че поетите от САЩ ангажименти също трябва да бъдат изпълнени. Разбирателството не означава автоматично отваряне на протока: окончателното решение остава обвързано с изпълнението на иранските условия от американската страна.

Международната морска организация изразява сериозна загриженост. Нейният генерален секретар призова държавите да спазват международните правила за корабоплаване и да не предприемат действия, които застрашават търговските плавателни съдове и екипажите им. От организацията предупреждават, че атаките срещу граждански кораби и ограниченията върху морския трафик имат последствия далеч отвъд региона. Нарушаването на корабоплаването през Ормузкия проток засяга международните доставки на енергийни ресурси и стоки, както и стабилността на световните пазари.

Русия задържа предложението за иранския уран

Русия продължава да разглежда възможността за извозване на обогатения уран от Иран на своя територия. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че предложението остава на масата, но следващите стъпки зависят от решенията на иранските власти. Москва е готова да обсъди и други варианти, ако бъдат предложени, но на този етап Техеран трябва да определи как възнамерява да процедира с ядрените си запаси. Захарова подчерта, че обогатеният уран е собственост на Ислямската република и решението за бъдещето му принадлежи на иранските власти. Русия коментира и американските намерения за контрол върху товарооборота, свързан с Иран, като предупреди, че подобни действия могат да задълбочат кризата и да изострят международното напрежение.

Армения и Иран разширяват диалога

Арменският премиер Никол Пашинян и иранският президент Масуд Пезешкиан изразиха увереност, че двустранните отношения ще продължат да се развиват и разширяват. Двамата обсъдиха сътрудничеството в различни области и значението на договореностите от последното заседание на междуправителствената комисия между Армения и Иран в Ереван. Според арменската страна честите срещи на високо равнище създават възможности за задълбочаване на политическите и икономическите контакти. Развитието на отношенията е важно и заради регионалната обстановка в Южен Кавказ, където Иран и Армения имат общ интерес от стабилност и транспортна свързаност.

ОПЕК+ увеличава добива въпреки рисковете

Световният енергиен пазар продължава да реагира на събитията в Близкия изток. Страните от ОПЕК+ увеличиха добива на петрол през октомври въпреки затрудненията при транспортирането на суровината през Ормузкия проток. Общият добив на групата е достигнал 41,23 милиона барела дневно, което е увеличение с около 2,04 милиона барела дневно спрямо септември. Саудитска Арабия е основният двигател на увеличението с добив до 10,563 милиона барела дневно. Русия също отчита повишение – до 8,668 милиона барела дневно. Данните показват, че производителите се опитват да компенсират нарушенията в традиционните маршрути за износ чрез алтернативни логистични решения, включително прехвърляне на петрол между танкери.

Ормузкият проток остава критична точка за световната енергийна сигурност. Всяко ново ограничаване на трафика през него може да се отрази на доставките, цените на петрола и икономиките на държави, зависими от вноса на енергийни ресурси. Развитието на ситуацията ще зависи както от преговорите между Вашингтон и Техеран, така и от готовността на регионалните държави да намерят механизъм за гарантиране на безопасното корабоплаване. Дипломатическите контакти продължават, но противоречията между основните участници остават значителни.