Финансовите резултати на големите компании за изкуствен интелект очертават все по-ясен проблем: приходите растат бързо, но загубите и поетите ангажименти за инфраструктура растат заедно с тях, а понякога и по-бързо. През третото тримесечие на 2026 г. OpenAI е отчела приходи от около 10 млрд. долара, но коригираната оперативна загуба е достигнала приблизително 10,9 млрд. долара. Това означава около 1,09 долара загуба на всеки долар приходи. Тримесечие по-рано съотношението е било по-тежко – около 1,50 долара загуба на долар приходи. Подобрението е видимо, но самата загуба продължава да нараства. В одитираните отчети за 2025 г. срещу приходи от около 13 млрд. долара е стояла оперативна загуба от близо 21 млрд. долара.

Anthropic отчита по-високи приходи – близо 17 млрд. долара през третото тримесечие – при оперативна загуба от 567 млн. долара. Но компанията е поела ангажименти за стотици милиарди долари за изчислителни мощности и инфраструктура; общата стойност на вече поетите и очакваните ангажименти за следващите години се оценява на около 900 млрд. долара, а може и повече. Голяма част от тях идват от дългосрочни договори за резервиране на капацитет. Ако при заложените цени няма достатъчно клиенти, сметката не излиза. Едно тримесечие с по-малка загуба не заличава несъответствието между днешните приходи и вече поетите инвестиционни задължения.

И двете компании преразгледаха плановете си за борсов дебют. OpenAI отложи възможността, като 2026 г. беше определена като неподходяща, а 2027 г. – като по-вероятен срок. Anthropic подаде регистрационна декларация, но целевата оценка беше понижена от близо 2 трлн. долара до около 1,4 трлн. долара. Инвеститорите задават въпроси за загубите и поетите ангажименти, а разпродажбите на пазара засилват предпазливостта. Купувачите вече се съмняват дали първоначалният график е разумен.

Извън специализираните лаборатории технологични гиганти са вложили стотици милиарди долари в инфраструктура за изкуствен интелект. В отделни периоди капиталовите им разходи са надхвърляли паричния поток от основната дейност. Все по-видим е и кръговото финансиране: една компания инвестира в друга или купува от нея, а същата компания е сред най-големите ѝ клиенти или доставчици. Щом кредиторите поискат по-убедителни доказателства, че приходите ще покрият разходите, компаниите не могат да разчитат, че следващото финансиране ще дойде по подразбиране.

Инвеститори и икономисти виждат в бума класически балон. Едни смятат, че наближава моментът, в който финансирането поскъпва, богатството на хартия трябва да се превърне в пари и идва разплатата. Други предупреждават, че секторът е уязвим до степен, която вещае катастрофа, и че пазарите може да се сринат дотам, че големите компании да не успеят да осъществят публичните си предлагания при обсъжданите условия. Според трети спукването на балона почти сигурно ще предизвика рецесия, макар дълбочината ѝ да е трудно предвидима, а възстановяването – бавно. Отбелязва се и че строителството на центрове за данни измества други производителни инвестиции, нещо, което технологичният подем в края на 90-те години не е причинил в такава степен. Други анализатори определят случващото се като рационален балон, който може да донесе тежки загуби на отделния инвеститор, дори технологията да издържи проверката на времето. Колкото по-голямо е финансирането със заемен капитал, толкова по-силно може да е разпространението на сътресението.

Нищо от това не означава, че технологията е безполезна. Софтуер, който пише код, обобщава документи, създава изображения и подпомага анализа, вече се използва широко и ще се използва занапред. Икономическият въпрос е по-тесен: компаниите са набрали капитал при оценки от стотици милиарди, а в някои случаи и от порядъка на един-два трилиона долара. Ще стигнат ли приходите от клиенти след приспадане на разходите за инфраструктура, за да оправдаят тези оценки, и ще стане ли това, преди капиталовите пазари да откажат по-нататъшно финансиране? Последните тримесечни данни показват, че компаниите още са далеч от тази цел.

Дали сривът ще настъпи утре, след шест месеца или по-късно, е второстепенно. Важна е посоката. Никой балон не известява предварително деня, в който ще се спука. Историята многократно е показвала една последователност – от железопътната треска през XIX век до интернет бума в края на XX век. Първо капиталовите разходи и оценките изпреварват далеч действителните приходи от клиенти. После новият капитал поскъпва или просто няма кой да го предостави. След корекцията оцеляват технологиите, при които цената, която клиентите са готови да платят, покрива разходите. Част от вложиния капитал, основан на вярата, че приходите все някога ще догонят разходите, се губи безвъзвратно.