Група украински експерти разработва дългосрочна правна и политическа инициатива, която поставя под въпрос начина, по който Русия е заела мястото на Съветския съюз в ООН. Сред участниците е Володимир Йелченко, бивш постоянен представител на Украйна в организацията. Украинската теза е, че Руската федерация не е трябвало автоматично да наследи членството и постоянната позиция на СССР, защото след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. съюзните републики стават независими държави, а Русия е нова държава, а не просто преименуван СССР.

Съветският съюз е сред първоначалните членове на ООН от 24 октомври 1945 г., а Украинската ССР и Беларуската ССР имат отделни места. На 24 декември 1991 г. Борис Елцин уведомява генералния секретар на ООН, че членството на СССР, включително мястото в Съвета за сигурност, ще бъде продължено от Руската федерация, като посочва подкрепата на 11 държави от Общността на независимите държави. ООН приема промяната без формално гласуване и започва да използва названието Руска федерация вместо Съветски съюз.

Останалите бивши съветски републики, с изключение на Украйна и Беларус, преминават през процедура за приемане като отделни членове на ООН. Именно това различие е в основата на аргумента, че руското присъствие не е било установено по правилния ред. Член 6 от Устава на ООН предвижда изключване при трайно нарушаване на принципите на организацията, но за това е нужна препоръка на Съвета за сигурност и решение на Общото събрание.

Основната практическа пречка е, че Русия е постоянен член на Съвета за сигурност и има право на вето. Затова дори обсъждането на процедурата се сблъсква с тежко политическо препятствие. Според експерти много държави членки на ООН не смятат Русия за единствената страна, която злоупотребява с ветото. Екипът около Йелченко не очаква лесен успех; инициативата е дългосрочна и все още не е започнала официална процедура в ООН.

Украинската страна разглежда руското място в организацията като един от най-силните инструменти на Москва за влияние върху международните решения. Отстраняването на Русия би засегнало не само членството ѝ в Общото събрание, но и постоянната ѝ позиция и правото на вето в Съвета за сигурност.