На 30 октомври 1905 г. по нов стил – 17 октомври по стария календар – император Николай II подписва в Петерхоф Октомврийския манифест. Документът се появява в разгара на Руската революция от 1905 г., когато общата стачка парализира железниците, фабриките и държавната администрация. Властта е изправена пред избор между силово потушаване и политически отстъпки. Министърът на финансите Сергей Вите настоява за реформи и предупреждава, че без промяна империята може да бъде тласната към още по-дълбока революция.

Манифестът обещава на поданиците граждански свободи – свобода на съвестта, словото, събранията и сдруженията. Предвижда се и разширяване на избирателните права за групи, които дотогава не участват в изборите. Най-важната промяна засяга Държавната дума: според документа нито един закон не може да влезе в сила без одобрението ѝ. На избраните представители се обещава и възможност да упражняват реален контрол върху законността на действията на назначените от императора чиновници. Така Николай II фактически отстъпва от неограниченото самодържавие и поставя началото на ограничена конституционна монархия. Манифестът разделя опозицията: умерените либерали приемат обещаните реформи, а революционните партии ги смятат за недостатъчни.

Твърдението, че на 30 октомври 1905 г. е обявена първата конституция на Русия, е неточно. На тази дата е издаден манифест, който полага основата на парламентарната система. Самата конституционна рамка е утвърдена с Основните държавни закони на 23 април 1906 г. Новият модел не превръща Русия в пълна парламентарна монархия. Държавната дума става долна камара, а Държавният съвет – горна камара, като половината от членовете му се назначават от императора. Николай II запазва контрола върху правителството, армията и външната политика, както и правото да разпуска Думата. Законодателните решения подлежат на императорско утвърждение.

Първата Държавна дума започва работа на 27 април 1906 г., но отношенията ѝ с двореца бързо се влошават. Тя е разпусната на 8 юли същата година, след като работи малко повече от два месеца. Въпреки краткото си съществуване, Думата остава първият опит за представително законодателство в модерната политическа история на Русия.