На 7 ноември 1917 г. в Петроград болшевиките на Владимир Ленин и Лев Троцки свалят правителството на Александър Керенски. Това слага началото на Октомврийската революция и води до създаването на Съветския съюз – първата комунистическа държава в света и първата от класическите тоталитарни системи на XX в.

След абдикацията на Николай II през март 1917 г. властта поема Временното правителство на Керенски. Ленин преценява, че малката, но дисциплинирана болшевишка партия има възможност да вземе властта. Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и Ленин се укрива, но октомврийският опит е успешен. Началото на въоръжената акция е дадено със залп на крайцера „Аврора“, след което Зимният дворец е превзет и членовете на Временното правителство са арестувани.

Ключова роля във военното ръководство на преврата играе Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн. Като председател на Петроградския съвет той насочва атаките срещу ключови обекти – Централната поща, Държавната банка, гарите и други. Болшевиките установяват контрол и върху търговски и частни банки, бижутерийни магазини, сейфове на големи предприятия, взаимоспомагателни каси и банкови филиали в заводите.

Установена е „диктатура на пролетариата“ и е създадено първото съветско правителство – Съвет на народните комисари начело с Ленин. По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданска война в Русия.

Новият режим получава германска военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още в края на 1914 г., като според германски официални документи те получават 72 млн. златни марки, по-голямата част след 7 ноември 1917 г. Финансирането е прекратено през юли 1918 г. след убийството на германския посланик в Москва граф Мирбах.

Твърдението, че революцията е организирана от световното еврейство, се появява около 1918 г. Сред комисарите и ръководителите на политически управления наистина има много евреи, но това не е свързано с митичен „световен заговор“. Евреите в царска Русия са сред дискриминираните и преследвани нации, а протестните настроения сред тях са по-разпространени. Недоволство има и сред други малцинства – фини, латвийци, литовци, естонци.

Историците по света смятат тезата за „еврейската революция“ в Русия за мит. Според тях Октомврийската революция е преди всичко руски феномен. На Запад двете революции – Февруарската и Октомврийската – често не се разграничават, а се обсъжда една революция от 1917 г. Причините за нея се търсят в социалните, класовите и икономическите проблеми в Русия: положението на работниците, нерешените въпроси за собствеността на земята, националните проблеми в отделни райони и огромното натоварване от участието в Първата световна война. След години война, загуби и постоянни поражения руското общество и армията вече не искат да воюват.