Словенската актриса Аида Смрекар влиза в образа на Нора в едноименната постановка на Народния театър „Иван Вазов“, режисирана от македонската режисьорка Нела Витошевич. Спектакълът връща към темите за женската независимост, личната свобода и равноправието, които и днес звучат болезнено актуално.

Според Смрекар „Нора“ не бива да се свежда до историята на жена, която напуска съпруга и децата си. По-важно е да се попита защо се стига дотам и какви обстоятелства водят героинята до крайното решение. Това е сложен образ, който учи на необходимостта да се вслушваш в себе си, да действаш според ценностите си и да поемаш отговорност за постъпките си. Актрисата вижда паралел със съвременния свят, в който мнения се налагат агресивно, а хората бързо съдят по няколко заглавия и слуха, без да се вслушват в собствения си вътрешен глас.

Нора е живяла по правилата, определяни първо от баща ѝ, а после от съпруга ѝ. Смрекар подчертава, че макар вината често да се приписва на мъжете, не бива да се забравя системата на патриархалния свят. Отговорността е споделена – и мъжете, и жените я носят. Феминизмът не е само женска кауза, а Осми март не е празник за утеха с цвете, а напомняне, че тежестите, задълженията и красотата на живота трябва да се споделят.

Радикалният избор на Нора да напусне семейството си актрисата разбира като опит да се спаси собствената идентичност. Тя припомня, че ХХ век е пълен с „Нори“ – от Мерилин Монро до лейди Ди – и че такива жени могат да се открият навсякъде. Нора първоначално влага силите си в общото благо: любовта, благополучието и щастието на семейството. Когато осъзнава, че това е стереотипна обществена роля, поддържаща външен образ, тя се чувства предадена и унизена. Взаимността в брака се оказва илюзия, а промяната изисква радикално скъсване, жертва и смелост срещу общественото заклеймяване.

Смрекар отбелязва, че пиесата на Ибсен остава актуална, защото патриархатът непрекъснато променя формите си. Днес жените имат повече права и свободи, включително право на глас, каквото жените в края на XIX век не са имали. Но обществените очаквания и норми остават дълбоко вкоренени. Насилието над жени и движението #MeToo показват, че 140 години са минали твърде бързо и обществото е тъпкало на едно място.

За работата с режисьорката Нела Витошевич актрисата говори с топлота. Двете си паснали веднага, а Смрекар е щастлива, че „Нора“ се режисира от жена. По нейно мнение мъж режисьор би наблегнал на крайни ситуации, изостряне на конфликти и афектираност. Работата е била двумесечна и е изисквала общуване на различни езици – сръбски, английски, немски, жестове – заради езиковата бариера. Режисьорката е впечатлила екипа с прецизност към думите и мислите, с доброто познаване на текста и словенските реплики. Именно тази емоционална непосредственост е помогнала на спектакъла да завладее публиката.

В образа на Нора актрисата вижда огромна трансформация. От идеалната жена според патриархалните представи, която угажда на съпруга си, отглежда децата и се подчинява на правилата, героинята се превръща в отхвърлена от обществото жена, готова на немислимото. Тя осъзнава, че е преминала от ръцете на баща си в ръцете на съпруга си и никога не е познавала друг начин на живот. Поддържането на безупречния образ изисква себеотричане, двойни стандарти, преструвки и лъжи. Истинският прелом идва, когато Нора разбира, че съпругът ѝ я вижда не като човешко същество, а като функция – домакиня и майка.

Смрекар обръща внимание и на Торвалд, който също не е за завиждане. Той не успява да погледне цялостната картина и е сляпо убеден, че мисията му е да осигурява материалното съществуване и общественото положение на семейството. Любовта в тази история има решаващо значение: именно тя кара Нора да наруши обществената норма и да спаси живота на мъжа, когото обича, както и благоденствието на семейството. Торвалд обаче би се оставил да бъде погребан като мъченик, без да помисли за самотна майка с три деца. Осъзнаването, че любовта ѝ не е взаимна, тласка Нора към нарушаване на табуто. Нейният бунт не е само срещу съпруга, а срещу системата и обществото; тя настоява за това, което днес наричаме човешки права.

По въпроса за равноправието днес актрисата смята, че докато се говори за квоти за жени, равенството съществува по-скоро на хартия. Необходима е промяна в начина на мислене, който е дълбоко вкоренен в историята и обществените норми. За тази промяна носят отговорност и жените. Тя изисква търпение и време, а съвременните тенденции показват връщане назад и повтаряне на стари модели, заради което всяка борба за права става още по-важна.

С всяко представление Нора расте и се развива заедно с актрисата. Най-голямото предизвикателство пред съвременния театър Смрекар вижда в това да се запази класическият текст и едновременно да се интерпретират остарелите диалози така, че съвременният зрител да се припознае. В „Нора“ екипът непрекъснато е търсил паралели с днешното общество. Спектакълът е стилизиран, със скандинавски минимализъм, а действието се развива в извънвремеви свят. Посланието към зрителите е, че правата на жените и човешките права не са дадени веднъж завинаги и трябва да се отстояват отново и отново.

Аида Смрекар е родена на 24 март 1985 г. в Ново Место, Словения. Завършва комуникология в Люблянския университет през 2011 г. и актьорско майсторство в AGRFT през 2013 г., а през 2015 г. – магистратура по художествено слово. От 2013 г. е част от трупата на Люблянския градски театър. Има роли във филмите „Път към рая“, „Идилия“, „Светът на Гая“, „Капа“ и „Светът на Гая 2“. Носителка е на награди, сред които „Стане Север“, „Жупанчич“, „Велики план“ и Stop за актриса на годината.