Постановката „Нора“ по Хенрик Ибсен на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ поставя въпроси за женската независимост, личната свобода и равноправието, които продължават да звучат актуално. В спектакъла на режисьорката Нела Витошевич словенската актриса Аида Смрекар изгражда образа на жена, която се осмелява да се противопостави на обществените норми и да търси собствена идентичност.

Смрекар подчертава, че Нора не бива да се свежда до клишето за жена, която напуска съпруга и децата си. По-важно е да се разбере какви обстоятелства я довеждат до крайната постъпка. Героинята е сложна и учи на необходимостта да се вслушваш в себе си, да действаш според собствените си ценности и да поемаш отговорност. В съвременния свят, изпълнен с агресивно налагане на мнения и бързи присъди, хората лесно губят връзка със себе си. Нора е живяла по правила, определяни първо от баща ѝ, а после от съпруга ѝ; зад това стои системата на мъжкия свят, за която носят отговорност и жените, и мъжете. Затова феминизмът не е само женска кауза, а Осми март трябва да напомня за споделената тежест и отговорност, а не да бъде повод за цвете и мълчание.

Актрисата разбира решението на Нора като радикален, но обясним избор. Двадесети век е пълен с Нори – от Мерилин Монро до лейди Ди – а такива жени могат да бъдат открити навсякъде. Нора първо влага силите си в семейството, но когато осъзнава, че изпълнява стереотипна обществена роля и че взаимността в брака е била илюзия, се чувства предадена. Промяната изисква смелост, жертва и готовност да понесе общественото заклеймяване. Сама срещу обществото тя разрушава табутата чрез личния си пример и се превръща в активистка за права, които днес наричаме човешки.

Според Смрекар патриархатът непрекъснато променя формите си. Жените днес имат повече свободи и права, включително право на глас, каквото не са имали в края на XIX век, но насилието над жени и движението #MeToo показват, че 140 години са минали твърде бързо. Равноправието остава до голяма степен формално, докато се говори за квоти; нужна е промяна в дълбоко вкоренения начин на мислене, а отговорност носят и жените. Промените изискват търпение и време, особено във времена, в които има усещане за връщане назад.

За работата с режисьорката Нела Витошевич Смрекар говори с топлота. Двете се разбират добре, а фактът, че „Нора“ се режисира от жена, е важен за актрисата. По нейните думи мъж режисьор вероятно би наблегнал на крайни ситуации и изостряне на конфликтите, докато женският поглед позволява по-плавно и дълбоко водене на емоциите. Два месеца екипът работи с режисьорка, която не говори словенски, и общува на сръбски, английски, немски, чрез жестове и смесени езици. Въпреки езиковата бариера Витошевич впечатлява с прецизност, познаване на текста и внимание към всяка дума и нюанс. Тази непосредственост вероятно помага на спектакъла да завладее публиката.

Нора преминава през огромна трансформация: от идеалната жена според патриархалните представи, която угажда на съпруга и пази обществения му образ, до отхвърлена от обществото жена, готова на немислимото. Тя осъзнава, че от ръцете на баща си е попаднала направо в ръцете на съпруга си и никога не е познавала друг начин на живот. Поддържането на образа на почтена съпруга изисква себеотричане, двойни стандарти, преструвки и лъжи. Истинският прелом идва, когато разбира, че Торвалд я вижда не като човешко същество, а като функция – домакиня и майка. Самият Торвалд също е ограничен от убеждението, че основната му мисия е материалното осигуряване и общественото положение. Любовта остава на заден план, макар именно тя да кара Нора да наруши нормата и да спаси семейството. Нейният бунт не е само срещу съпруга, а срещу системата.

За съвременния театър най-голямото предизвикателство е да запази класическия текст и едновременно да го направи близък до днешния зрител. При „Нора“ екипът търси паралели със съвременното общество, без да откъсва спектакъла от класическата му форма. Постановката е стилизирана, със скандинавски минимализъм и действие в извънвремеви свят, а връзката с публиката се гради чрез отношенията и конфликтите между героите. С всяко представление Нора расте и се развива заедно с актрисата. Посланието към зрителите е, че правата на жените и човешките права не са дадени веднъж завинаги и трябва да бъдат защитавани отново и отново.

Аида Смрекар е родена през 1985 г. в Ново Место, Словения. Завършва комуникология в Люблянския университет и актьорско майсторство в AGRFT, а през 2015 г. завършва магистратура по художествено слово. От 2013 г. е част от трупата на Люблянския градски театър. Има участия във филми и отличия, сред които награда „Стане Север“ за актьорски постижения и „Жупанчич“ за творчество.