Никос Казандзакис умира на 26 октомври 1957 г. от левкемия във Фрайбург, Германия. На гроба му в Ираклион стои дървен кръст с епитафията: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“ Тя сякаш обобщава житейския и творческия му път.

Роден е на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит. Семейството му е принудено да бяга след Критското въстание и известно време намира убежище в Пирея. Като дете Казандзакис живее като бежанец, но въпреки ранното напускане на Крит по-късно често се връща към родината в произведенията си. Учи във Францисканското училище на Наксос, а след това завършва гимназия в Ираклион.

През 1902 г. заминава за Атина, където следва право и през 1906 г. завършва като доктор по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ излиза същата година. През 1907 г. продължава образованието си в Париж, а до 1909 г. изучава философия при Анри Бергсон в Колеж дьо Франс. Там задълбочава ницшеанските си възгледи.

Казандзакис е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класики като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Пътува до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания, а първият му роман „Тода-Раба“ излиза на френски, когато е 51-годишен. През 1957 г. не получава Нобелова награда заради един глас – отличието отива при Албер Камю.

Писателят работи и в обществения сектор: през 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи, а по-късно е министър в гръцкото правителство. В младостта си симпатизира на леви идеи и дори получава Ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. След Втората световна война работи за ЮНЕСКО. Премества се в Антиб, Южна Франция, а след смъртта му тялото е пренесено от Фрайбург до Атина и Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“.