Парламентарните избори в Израел не очертаха ясен победител и оставиха съставянето на правителство зависимо от малките партии и трудни коалиционни преговори. Бенямин Нетаняху призова за „силно дясно правителство“ и представи вота като подкрепа за твърда политика по сигурността. Той заяви: „Тези, които наистина искат силно дясно правителство, трябва да излязат да гласуват.“ Кампанията му беше свързана с обещания за продължаване на действията срещу противниците на Израел и с акцент върху подкрепата на американския президент Доналд Тръмп.

Това е първият национален вот след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. и последвалите войни в Газа, Ливан и Иран. Два от основните телевизионни екзитпола дадоха малка преднина на опозиционния блок, воден от Гади Айзенкот, а трети показа равенство между двата лагера. И при трите прогнози обаче нито един блок не достига 61 места за мнозинство в 120-местния Кнесет.

След затварянето на избирателните секции Нетаняху отново настоя за дясно управление, но не разполага с потвърдено парламентарно мнозинство. Прогнозите показват отстъпление спрямо досегашната му коалиция, която имаше 68 места в предишния Кнесет. Окончателното разпределение може да се промени при преброяването на гласовете.

Айзенкот определи предварителните резултати като израз на „пълна липса на доверие към Нетаняху и правителството от 7 октомври“. Неговият опозиционен блок също няма гарантиран път до 61 депутати и ще трябва да търси подкрепа извън основното си ядро. Нито Нетаняху, нито Айзенкот имат ясен път към властта. Фрагментираният състав на бъдещия Кнесет може да превърне малките формации в решаващи партньори, а продължителните преговори могат да отложат съставянето на правителство. При провал на коалиционните разговори остава възможността за нови избори.

След обявяването на окончателните резултати президентът Ицхак Херцог ще проведе консултации с парламентарно представените партии. След това мандатът ще бъде връчен на политика, който има най-голям шанс да събере необходимото мнозинство.