В части от Югоизточна Азия жилищният пазар е изправен пред противоречие: десетки хиляди нови жилища остават без купувачи, докато все повече млади хора не могат да си позволят собствен дом. Проблемът не опира само до слабо търсене. Той е резултат от разминаване между това, което предприемачите предлагат, и финансовите възможности на местните домакинства. Сред факторите са високите цени, затрудненият достъп до ипотеки, неподходящото местоположение на част от проектите и години на строителство, ориентирано и към инвестиционно търсене.

Малайзия е особено показателна. През първата половина на 2026 г. в страната има 33 094 завършени, но непродадени жилища на обща стойност 17,78 млрд. рингита. Само шест месеца по-рано те са били 30 471. Това е четвърто поредно полугодие с увеличение на жилищния излишък. Вече не става дума единствено за прекомерно строителство на луксозни апартаменти: жилищата под 300 000 рингита са 37,3% от завършените непродадени имоти, а кондоминиумите и апартаментите формират 42,8% от общия излишък.

В Тайланд също има признаци на натрупване. В Банкок и пет съседни провинции през второто тримесечие на 2026 г. остават над 202 000 непродадени жилища. При текущото темпо на продажби запасът от нискоетажни жилища би отнел около 67 месеца, а при апартаментите – около 39 месеца. Основна пречка е покупателната способност: 56% от анкетираните потребители не планират покупка на жилище през следващите пет години. Високите цени, несигурността около доходите и строгите банкови изисквания насочват част от купувачите към по-евтини имоти втора употреба или към наемния пазар.

Във Виетнам картината има свои особености. Продължителната зависимост от недвижимите имоти и земята като двигател на инвестициите е насърчила строителство, което невинаги отговаря на реалните жилищни потребности на новите градски домакинства. Така на един пазар могат едновременно да съществуват непродадени нови имоти и сериозен недостиг на жилища, които хората действително могат да си позволят.

Проблемът е повече от класическо свръхпредлагане. Хиляди празни жилища не означават, че жилищната криза е решена. Ако цената, размерът и местоположението на имотите не отговарят на доходите и ежедневните нужди на купувачите, голямото предлагане може да съществува паралелно с недостиг на достъпни домове. Това е жилищният парадокс, който се очертава все по-ясно в Югоизточна Азия през 2026 г.: жилища има, но за значителна част от хората правилното жилище на достижима цена продължава да липсва.