НАТО започва обсъждания за силите и въоръженията, от които съюзниците ще се нуждаят, за да посрещнат евентуално нападение от Русия, както и за финансирането на тези усилия. Разговорите трябва да определят целите за отбранителни способности до 2029 г. — срок, за който европейски представители предупреждават, че Русия може да е готова да атакува държава членка на Алианса. Предстои да бъдат решени пет основни въпроса.

  1. Ниво на амбиция. Най-важното е да се определи какъв обем войски и военни способности съюзниците са готови да предоставят. Трябва да се уточни и как ще се осигуряват конвенционални сили и въоръжение, както и приносът на държавите с ядрено оръжие като Обединеното кралство и САЩ.

  2. Американският пропуск. Има опасения, че Вашингтон може да изтегли критични за Европа ресурси, например тежки транспортни самолети. Намаляването на американското военно присъствие ще принуди съюзниците спешно да търсят компенсация. Една от възможностите е вместо изисквания за конкретни видове въоръжение да се възлагат оперативни задачи — например унищожаване на руски командни пунктове. Това би дало по-голяма гъвкавост на европейските държави, които нямат достъп до американски системи като крилатите ракети Tomahawk.

  3. Регионални разногласия. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. фокусът на Алианса се измести на изток, а през последната година — и на север, към Гренландия. Някои съюзници обаче искат повече внимание за южния и югоизточния фланг. Сред опасенията са руски наемници в Либия, използването на миграцията като оръжие, засилената активност на подводници и атаките с дронове срещу плавателни съдове в Черно море.

  4. Дронове или танкове. Доминацията на безпилотните системи на фронтовата линия в Украйна вероятно ще предизвика дебат за баланса между развитие на дронове и увеличаване на наличностите от традиционна техника — танкове и артилерия. Върху избора влияят и демографският натиск и недостигът на кадри в европейските държави. Освен това съюзниците трябва да следят технологичното развитие на Русия, без да подкопават собствените си бюджети за отбрана. Обсъжда се и модел на регулярни актуализации на оборудването, подобен на абонаментна услуга, за да не остаряват системите морално.

  5. Уроците от Украйна. Повечето съюзници признават, че Украйна допринася за тяхната сигурност чрез голямата си, закалена в битки армия и бързото технологично развитие в областта на въздушните, морските и наземните дронове, противовъздушната отбрана, ракетното въоръжение и системата за управление на бойното поле „Делта“. Някои държави призовават за по-тясно военно-промишлено сътрудничество, докато други са предпазливи, защото войната в Украйна се различава от доктрината на НАТО с акцента върху бързи маневрени действия, превъзходство във въздуха и високоточни удари на далечни разстояния.