Военните планове на НАТО за защита на Европа са налични, но изпълнението им зависи от политически решения и от готовността на правителствата да осигурят войски, оръжия и командни ресурси. Върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич описа целта на отбраната: да се спре първоначалната атака, да се притъпи настъплението и при нужда да се унищожат силите и поддържащата ги система. Той подчерта, че участието на американските сили е и политическо решение, като в момента те са разположени по източния фланг.

След междинните избори в САЩ посланикът на Вашингтон в НАТО Матю Уитакър увери, че американската политика не се променя и ангажиментът към член 5 остава. Същевременно се преразглежда военното присъствие на САЩ в Европа, а администрацията на Доналд Тръмп настоява европейските държави да поемат по-голяма част от разходите и способностите. Това засилва тревогите, че бъдещи решения във Вашингтон може да ограничат наличните за НАТО сили и средства. Американските способности са особено важни за въздушното превъзходство, далекобойните удари, разузнаването и противовъздушната отбрана, а част от дефицитите в Европа може да бъдат компенсирани едва към края на десетилетието.

Франция ще избира президент през 2027 г. Марин льо Пен, сред водещите кандидати, отново заяви, че страната трябва да напусне интегрираните военни структури на НАТО, но не докато войната в Украйна продължава. Жан-Люк Меланшон също се противопоставя на Алианса. Подобна промяна би поставила въпроси за френското участие в бойните групи на НАТО в Естония и Румъния и за евентуална европейска военна мисия в Украйна след прекратяване на бойните действия.

В Германия правителството планира превъоръжаване и подготовка на армията за възможен конфликт до 2029 г., но резултатът от федералните избори същата година може да повлияе на тези намерения. Алтернатива за Германия води в част от проучванията и има различни позиции за ролята на страната в европейската отбрана и отношенията с Русия.

На този фон европейските съюзници съобщават за саботаж, кибератаки и навлизане на дронове и други летателни апарати във въздушното пространство на НАТО. Няма данни за непосредствена подготовка на конвенционална руска атака, но съчетанието от хибридни действия и политическа несигурност затруднява Алианса да представи единен и надежден план за възпиране.