НАТО обсъжда нова отбранителна концепция, която при евентуално руско нападение срещу Алианса предвижда високоточни удари по военни бази, складове за снабдяване и промишлени обекти дълбоко на руска територия. Подходът е свързан с уроците от войната в Украйна и конфликтите в Близкия изток.

Досега европейската отбрана на НАТО разчиташе основно на спиране на противниковото настъпление по границите на съюзниците. Новата концепция приема, че това не е достатъчно. Освен силите, които биха преминали границата, Алиансът разглежда възможността да поразява инфраструктурата, която ги снабдява, командва и поддържа.

През юни НАТО проведе първия си симпозиум, посветен на ударите на голяма дълбочина. В него участваха висши офицери и представители на държавите членки, а дискусиите включваха военни симулации за необходимите способности и начините за тяхното използване. Срещата беше ръководена от генерал Алексъс Гринкевич, върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа. Целта е да се развие концепцията за възпиране чрез отказ – противникът да бъде убеден, че няма да постигне военните си цели, защото ще загуби способността да продължи операцията.

В реч във Варшава Гринкевич описа три етапа: спиране на първоначалната атака, отслабване на последващите действия и, ако настъплението продължи, разрушаване на военната система, която го поддържа. Той заяви, че Алиансът ще разруши системата за водене на война, насочена срещу него, като ударите ще бъдат насочени не само срещу настъпващите сили, но и срещу всичко, което ги подпомага, снабдява или управлява. Концепцията не предвижда ескалация до ядрени оръжия, а разчита на конвенционални високоточни оръжия за прекъсване на снабдяването и командването.

САЩ модернизират и разширяват запасите си от ракети за удари на голяма дълбочина, включително крилатите ракети „Томахоук“ и тактическите балистични ракети ATACMS, и разработват нови системи. Европейските съюзници, които дълго време имаха по-ограничени способности, увеличават запасите от „Сторм Шадоу“, SCALP и Taurus. Част от новите европейски проекти обаче ще изискват години до реалното им въвеждане на въоръжение.

Така НАТО се подготвя не само да защитава територията си по линията на евентуалния фронт, но и да нарушава дълбочината на противниковата военна система. Засега става дума за планиране, симулации и развитие на способности, а не за решение за конкретна военна операция.