Безнаказаност и жестокост: защо кучетата в приютите са предимно жертви
В приюта на Animal Rescue около 90% от кучетата са преживели някаква форма на човешко насилие – умишлена агресия, заливане с опасни вещества, изоставяне или блъскане от автомобил, след което извършителят напуска мястото. Организацията приютява над 100 животни.
Темата отново привлече общественото внимание след смъртта на малкия йоркширски териер Кнопа в столичния квартал „Кръстова вада“. Действията срещу кучето са заснети от охранителна камера. Във връзка със случая 43-годишен мъж е задържан за 72 часа и му е повдигнато обвинение. Отбелязва се, че вината му трябва да бъде установена по надлежния ред.
Пред Народното събрание е насрочен протест с искания за справедливо наказание и по-строги мерки срещу насилието над животни. След разпространението на видеозаписа е имало и протест пред дома на обвиняемия.
В приюта има животни с тежки травми. Дара е постъпила преди четири-пет месеца в критично състояние, с множество рани по тялото и напълно променен външен вид. Има съмнения, че е била залята с киселина. Дара вече се възстановява, но от организацията подчертават, че не всички пострадали животни получават този шанс. Мечо също е преживял жестокост, която преди време привлече обществено внимание. Кучето вече е в добро здравословно състояние, но продължава да живее в приюта.
Светослав Петров от Animal Rescue заявява, че случаите на насилие над животни се увеличават според статистиката на организацията. По думите му обществото често подценява и изоставянето на домашни любимци, което според действащото законодателство също е форма на жестокост. Той посочва, че в почти всички случаи или не е намерен извършител, или е намерен, но му се е разминало. Сред основните причини за увеличаването на случаите са липсата на превенция и усещането за безнаказаност. Много хора не подават сигнали, когато станат свидетели на насилие над животни, защото нямат доверие в институциите.
От Animal Rescue призовават гражданите да не остават безучастни, когато видят животно в беда. Ако е безопасно, свидетелите могат да се опитат да спрат агресията, но трябва и да подадат сигнал до компетентните институции. „Всеки един от нас е някой. Първото ни действие като хора е да опитаме ние да помогнем и тогава да търсим помощ от другаде“, призовава Петров.