Жестокостта към животни: санкции, дела и обществен натиск

Смъртта на 9-годишния йоркширски териер Кнопа в столичния квартал „Кръстова вада“ отново постави въпроса дали наказанията за насилие над животни в България са достатъчно тежки и дали институциите действат ефективно. Кучето е починало на 1 ноември след удар с крак. Два дни по-късно пред дома на задържания мъж са се събрали хиляди протестиращи. По случая все още няма влязла в сила присъда. Собственичката на Кнопа Снежана Кишчук разказва, че е тичала по домашни дрехи, за да спаси „бебето“ си, но вече е било твърде късно.

Ефективни присъди има само по част от случаите. На 3 февруари 2026 г. ГДБОП разби група в свищовското село Царевец. Според разследването участниците са снимали насилие над животни в импровизирано студио и са продавали видеата в затворени онлайн канали и платформи в чужбина. Установени са 81 прояви на жестокост към животни и 15 видеа с порнографско съдържание. По делото са постановени ефективни присъди от по две години лишаване от свобода.

Друг случай, предизвикал протести, е смъртта на 14-годишното бездомно куче Мая в София през ноември 2025 г. Лекар от Военномедицинската академия е бил уволнен, но е освободен срещу гаранция от 5000 лева. Година по-късно присъда няма.

В Перник двама обвиняеми са привлечени към наказателна отговорност за участие в престъпна група, жестокост към животни и пране на пари. Според обвинението те са снимали клипове с насилие над животни срещу заплащане и са ги продавали онлайн. Двамата остават в ареста, а събирането на доказателства продължава. Прокурорът Албена Стоилова заявява, че клиентите са от цял свят и до момента не е установен български гражданин, който да има отношение. От дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП определят случая като безпрецедентен по жестокост. Окончателна присъда по делото все още няма.

Според Петя Алтимирска от сдружение „КАЖИ“ предвидените в закона санкции са сред най-високите у нас. Тя уточнява, че деянията, извършени преди увеличаването на наказанията, се разглеждат по старите законови текстове. По думите й е много важно гражданите да наблюдават съдебния процес и да проявяват активност към прокуратурата, за да могат присъдите да бъдат протестирани.

Бившият председател на Софийския районен съд и адвокат Методий Лалов смята, че проблемът не се изчерпва с размера на санкциите. Според него институциите действат бавно и тромаво и не довеждат случаите докрай, за да има и превенция, и възмездие. Той посочва, че насилието над животни е израз на по-дълбока агресия в обществото. Алтимирска също говори за липса на ефективен контрол върху стопаните, регистрацията, отглеждането и защитата на животните. И двамата настояват гражданите да подават сигнали и да търсят отговорност от институциите при бездействие, но без саморазправа. Следващите решения по делата в София и Перник ще покажат дали разследванията ще завършат с окончателни съдебни актове.