Почит към духовните водачи

На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители – празник за просветителите, книжовниците, революционерите и светите будители, които са съхранили националния дух и са подготвили пътя към образование, свобода и култура. Денят се свързва с факелни шествия и обществени инициативи, които изразяват признателност към онези, чието дело е вдъхновило българското възраждане и национално-освободително движение.

Идеята за официално честване получава институционална форма през 1922 г., когато министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да бъде определен за празник на българските будители. През същата година са приети решения и законови промени, а през 1923 г. празникът е утвърден със закон. За първи път 1 ноември е отбелязан неофициално в Пловдив през 1909 г., а в периода 1922–1945 г. е общонационален празник.

След 1945 г. комунистическата власт отменя официалното честване, но споменът за будителите остава жив. В различни селища денят се отбелязва неофициално – например в района на Пирдоп ученици изработвали фенерчета с букви от българската азбука и дефилирали тържествено пред местната общност. Традицията е възстановена със закон на 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г.; оттогава 1 ноември отново е официален празник и неприсъствен ден за учебните заведения. Идеята за възстановяването е свързана с професор Петър Константинов и Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.

Сред най-тачените народни будители са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов и Григор Пърличев. В обръщението си по повод празника Стоян Омарчевски подчертава, че младежта трябва да се обърне към ценното и светло от миналото, за да черпи бодрост, упование и импулс към дейност и творчество. Според него животът придобива смисъл, когато е вдъхновен от идеализъм и стремеж към хубавото, националното и идеалното.