На 10 ноември 1799 г. превратът от 18 брюмер по френския революционен календар слага край на Директорията и открива пътя на генерал Наполеон Бонапарт към властта. Директорията е създадена през 1795 г. с Конституцията от III година: изпълнителната власт е поверена на петима директори, а законодателната – на два съвета. Целта е да се избегне както връщане към еднолична власт, така и повторение на радикализма от Терора. До 1799 г. обаче системата е разклатена от финансови затруднения, военни проблеми, корупция и намеса на армията в управлението. Няколко преврата през последните години показват слабостта на републиканските институции.

В центъра на заговора е Еманюел-Жозеф Сийес, директор от май 1799 г. Той смята, че Конституцията от III година не може да осигури стабилно управление, и търси генерал, който да даде военна опора на политическата промяна. Подходящият съюзник се оказва Бонапарт, завърнал се от Египет в началото на октомври. На 9 ноември Съветът на старейшините е свикан в двореца Тюйлери. Под предлог, че Париж е заплашен от заговор, двата законодателни съвета са преместени в Сен-Клу, а на Бонапарт е поверено командването на войските в столицата. Сийес и Роже Дюко подават оставки като директори; Пол Барас също напуска, докато Луи-Жером Гойе и Жан-Франсоа Мулен оказват съпротива и са принудени да се оттеглят. Така изпълнителната власт на Директорията фактически е обезглавена.

На следващия ден, 10 ноември, Бонапарт се изправя пред Съвета на петстотинте в Сен-Клу. Депутатите го посрещат враждебно и настояват да защити републиката, а не да нарушава конституцията. Напрежението е прекъснато, след като войници разпръсват заседанието. Според историческите описания превратът преминава без мащабно кръвопролитие, но със силен натиск от армията върху законодателната власт. След разтурването на събранията е създадено временно консулство от Наполеон Бонапарт, Сийес и Роже Дюко. На 13 декември 1799 г. е провъзгласена Конституцията от VIII година, която установява новия режим. Наполеон става първи консул, макар формално Франция да продължава да бъде република.

Прокламацията към новата конституция обявява: „Граждани, революцията се установява върху принципите, които я започнаха. Тя завърши.“ Формулировката представя преврата като възстановяване на реда и стабилността, но на практика концентрира властта около Бонапарт. Превратът от 18 брюмер обикновено се приема като край на Френската революция и начало на Наполеоновата епоха. През следващите години първият консул укрепва централната власт, а през 1804 г. се провъзгласява за император на французите.