На 27 октомври 1806 г. Наполеон Бонапарт влиза в Берлин след разгрома на пруската армия при Йена и Ауерщет на 14 октомври. Поражението оставя Прусия без ефективна защита на столицата, а френските части достигат града още преди императора.

Около 15:00 часа Наполеон преминава през Бранденбургската врата, придружен от пехотната гвардия, кавалерийски части и маршалите Луи-Никола Даву и Пиер Ожеро. Градските власти, представени от военния губернатор генерал Анри-Франсоа Булен, му предават ключовете на Берлин.

В 21-вия бюлетин на Великата армия влизането е описано като тържествено, с множество хора по улиците и вечерна илюминация. Реалната обстановка обаче е по-сложна: пруският двор вече е напуснал града. Крал Фридрих Вилхелм III и кралица Луиза се оттеглят на изток, а армията се разпада и се насочва към крепости и съюзнически територии. Част от берлинчани остават по домовете си, а много магазини са затворени. Влизането на Наполеон е политически спектакъл, който трябва да покаже, че Прусия е победена и че френската армия контролира нейния център.

Най-запомнящият се символ на победата е Бранденбургската врата. По заповед на Наполеон квадригата с богинята на победата Виктория е свалена, разглобена и изпратена в Париж като трофей. Тя остава във Франция до 1814 г., когато е върната в Берлин след поражението на Наполеон.

Падането на Берлин не слага незабавен край на войната. На 28 октомври пруският генерал Фридрих фон Хоенлое капитулира при Пренцлау, а в началото на ноември френските войски продължават преследването на отстъпващите пруски части. Силите на Гебхард Леберехт фон Блюхер са разбити при Любек на 7 ноември.

От Берлин Наполеон предприема и следващата си голяма политическа стъпка. На 21 ноември 1806 г. той издава декрета за Континенталната блокада, с който забранява търговията между контролираните от Франция държави и Великобритания. Така влизането в пруската столица се превръща не само във военен триумф, но и в отправна точка за нов етап от борбата му срещу британското влияние в Европа.