Държавата затяга контрола върху надценките и качеството на храните
Комисията за защита на потребителите е започнала масирани проверки на големите търговски вериги заради високи надценки при основни храни. Според председателя на КЗП Мая Манолова надценките достигат 135% при маслото, 99% при прясното мляко и 95% при сиренето. Проверките се извършват съвместно с Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите. Манолова подчерта, че за първи път цялата държава чрез институциите си се ангажира с този проблем.
През последните две седмици са установени множество нарушения в големите вериги. КЗП е наложила санкции за нелоялни търговски практики до 35 000 евро. За необосновано повишаване на цените санкциите са между 10 000 и 100 000 евро, но доказването е по-трудно, когато поскъпването е започнало преди повече от година. Манолова заяви, че ще защитава наказателните постановления и пред съда, ако бъдат обжалвани.
Сред продуктите, за които се настоява за по-ниски надценки, са хлябът, брашното, оризът, маслото, олиото, яйцата и млечните продукти. За сравнение Манолова посочи Германия, където надценките при млечните продукти са между 15% и 25%. При проверки на БАБХ са затворени два супермаркета, както и обекти и съоръжения за приготвяне и предлагане на готова храна. Установен е случай, при който годно за употреба месо е било съхранявано заедно с бракувано месо с изтекъл срок на годност. Има и проблеми с документацията и проследимостта на храните.
Манолова е изпратила до Комисията за защита на конкуренцията материали за предполагаеми нелоялни практики спрямо български производители. Според нея веригите прилагат различни надценки за сходни продукти, като пример е разликата между вносна гауда и български кашкавал. Тя постави въпроса защо едните продукти се продават с 30% наценка, а други със 130%. Санкциите по компетентност на КЗК могат да достигат 10% от оборота. Млекопроизводители и млекопреработватели са представили фактури, според които доставните цени на някои млечни продукти са намалели спрямо 2022 г., което поставя под съмнение твърденията, че поскъпването в магазините се дължи основно на производителите.
Следващ приоритет на КЗП ще бъдат цените на лекарствата без рецепта и хранителните добавки. Според Манолова някои аналгетици, противогрипни препарати, сиропи и капки се продават у нас на цени, които са два пъти по-високи от тези в Гърция. Предстои преглед на нормативната уредба, за да се установи на кой етап от веригата се формира най-голямото оскъпяване – при производството, търговията на едро или продажбата в аптеките. Подготвят се и законодателни промени за определяне на максималните цени на лекарствата и хранителните добавки.