Изпълнителният директор на „Лидл България“ Милена Драгийска категорично отхвърли твърденията, че веригата начислява надценки от 135% при масло, 85% при друг вид масло и при сирене с доставна цена 1,92 евро, което се продава за 4,49 евро. Според нея нито един продукт в „Лидл“ няма такава надценка. Компанията твърди, че работи с ниски маржове на печалба — между 2 и 5 евро на всеки 100 евро оборот.

Веригата посочва, че работи с над 300 български производители. Износът на техни продукти чрез компанията е бил 60 млн. евро миналата година, а през 2026 г. се очаква да достигне 100 млн. евро.

Как се формират цените

Драгийска отхвърли и съмненията, че отчетените ниски маржове могат да бъдат повлияни от консултантски договори или други разходи. По думите ѝ в числата на компанията няма такова нещо, а проверките по цялата верига на доставки са добре дошли. Според нея основният структурен проблем е липсата на достатъчно конкурентоспособно българско производство, което да покрива вътрешното потребление. Като пример тя дава свинското месо, от което у нас се произвеждат не повече от 40% от необходимите количества.

Коментирайки данни за надценки между 15% и 25%, както и отделни примери за по-високи стойности, Драгийска поставя под въпрос дали сравняваните продукти са напълно съпоставими заради разлики в качеството, състава и съдържанието на отделни съставки. „Не е шоколад и шоколад“, заявява тя.

Промоции и отношения с доставчиците

Според изпълнителния директор промоционалните предложения за плодове и зеленчуци са се увеличили от осем на 13 седмично. Инвестицията в промоции е нараснала от условно 5% на 10%. Тя припомня и обещанието за потребителска кошница с поне 30 артикула, намалени с минимум 15%, като повече от половината продукти трябва да са български.

Драгийска отрича „Лидл“ да притиска производителите чрез допълнителни такси. Компанията работи на принципа „нето-нето цена“ и не начислява такси за логистична база, вход, рафт или позициониране.

Сравнения с цените в Европа

Разликите между цените в България и други европейски държави тя обяснява с данъците, разходите за труд и различните икономически условия. Според представеното от нея сравнение заплатите у нас са нараснали с над 45% за последните пет години, докато в Западна Европа увеличението за последните три години е между 2% и 4%.

Драгийска представя сравнение на 22 продукта от основната потребителска кошница в България и Германия. Според нея хлябът, свинското и пилешкото месо и яйцата са по-евтини у нас, но признава, че за други стоки цените в България са по-високи. За надеждни сравнения трябва да се отчитат ДДС, промоционалните условия, разфасовките, качеството и конкретният търговски обект.

Като начин за ограничаване на разходите тя посочва въвеждането на каси на самообслужване и оптимизирането на вътрешните процеси. Драгийска призовава за по-голяма прозрачност по цялата верига на доставки, проверки на нерегламентирания внос и промени в политиката на субсидиране на земеделието.