На 30 октомври 1922 г. Бенито Мусолини пристига в Рим, за да получи мандат за съставяне на ново италианско правителство. Срещата с крал Виктор Емануил III в двореца Квиринал идва след дни на политическа криза и мобилизация на фашистки отряди около столицата.

Датата често се приема за деня, в който Мусолини става министър-председател, но по-точно тогава той получава мандата. Първото му правителство полага клетва пред краля на 31 октомври 1922 г.

Фашистката мобилизация започва на 27 октомври. Между 25 000 и 30 000 „черни ризи“ се насочват към Рим и заемат железопътни гари, административни сгради и комуникационни служби в различни части на Италия. Премиерът Луиджи Факта подготвя указ за военно положение, но на 28 октомври кралят отказва да го подпише. Факта подава оставка, а Виктор Емануил III възлага съставянето на правителство на Мусолини, вместо да използва армията срещу фашистките отряди.

Мусолини остава в Милано, докато привържениците му се придвижват към столицата. На 29 октомври кралят го кани да поеме задачата по формиране на кабинет, а на следващия ден той пристига в Рим и представя състава на бъдещото правителство.

Първият кабинет на Мусолини не е изцяло фашистки. В него влизат представители на различни политически сили, армията и монархическия лагер. Така Мусолини започва управлението си в рамките на съществуващата конституционна система, макар властта му да е подкрепена от заплахата за насилие и натиска на фашистките формирования.

На 16 ноември 1922 г. Мусолини представя правителството си пред Камарата на депутатите. В речта си той казва: „Можех да превърна тази глуха и сива зала в бивак на отрядите, но не пожелах.“ Изказването показва както демонстрация на сила, така и намерението му да представи идването си на власт като избор в рамките на държавните институции.

През декември 1922 г. парламентът дава на правителството широки правомощия за реорганизация на данъчната система и публичната администрация. През следващата година законодателни промени укрепват позициите на фашистите, а след изборите през 1924 г. политическата система постепенно се превръща в диктатура. Мусолини остава министър-председател до 25 юли 1943 г. Назначаването му на 30 октомври 1922 г. се превръща в повратен момент за Италия и поставя началото на фашистко управление, продължило повече от две десетилетия.