Нов дерматологичен прочит на портрета на Мона Лиза предполага, че жената, изобразена от Леонардо, може да е страдала от алопеция ареата универсалис – автоимунна форма на косопад, при която имунната система атакува космените фоликули. Хипотезата се основава на ретроспективен анализ на лицето на Лиза Герардини и на технически изследвания на картината. Според тях тя е била на 24 години през 1503 г., когато художникът е работил върху портрета.

Анализът извежда четири основни белега: липса на вежди, липса на мигли, фронтална линия на косата без ясно очертана преходна зона и кожа около очите и челото без белези. Според дерматолога комбинацията трудно може да се обясни само с козметични навици или с художествени предпочитания от епохата. При мултиспектрално изследване е открит и единичен косъм над едната вежда, който се тълкува като възможен остатък от неравномерно засегнато окосмяване, а не като незавършен рисунък.

Хипотезата за алопеция ареата се сравнява с други възможни обяснения – челна фиброзираща алопеция, вторичен сифилис, лепроматозна проказа, телогенен ефлувиум и трихотиломания. Според анализа всяка от тези алтернативи не обяснява поне един от основните белези, докато алопеция ареата съответства на всички. Изводът обаче не е потвърдена медицинска диагноза, а ретроспективна иконодиагноза – опит заболяване да бъде разчетено по изображение на човек, живял преди повече от пет века.

По-рано липсата на вежди и мигли е обяснявана с модата и начина на представяне на жените в ренесансовата живопис. Новото изследване не променя историята на картината, но добавя медицинска хипотеза към дългия списък от опити да бъде обяснено лицето на Мона Лиза.