На 27 октомври 1904 г. Ню Йорк открива първата си подземна метролиния. Четириколейното трасе на Interborough Rapid Transit, или IRT, свързва City Hall в Долен Манхатън с 145-а улица и Бродуей в Харлем. Линията е дълга 9,1 мили, около 14,6 километра, и разполага с 28 станции. Маршрутът минава под Парк авеню, стига до Гранд Сентрал, продължава по 42-ра улица до Таймс Скуеър и по Бродуей се насочва на север към Харлем.

След церемонията в сградата на общината първият влак потегля малко след 14:30 часа. За управлението му застава кметът Джордж Б. Макклелън, който първоначално трябва само символично да даде началото на пътуването. Влакът пристига на 145-а улица 26 минути по-късно. Макклелън обявява метрото за открито от името на народа, а в 19:00 часа подземната железница е отворена за всички жители. До края на първия ден с нея пътуват над 110 000 души.

Откриването идва след години обсъждания и строителство. Договорът за бърз подземен транспорт е подписан четири години и седем месеца преди церемонията. Първият маршрут е част от по-широк план за свързване на деловия център на Манхатън с разрастващите се северни квартали. В началото метрото е частно управлявана система на IRT. През следващите години мрежата се разширява към Бронкс, Бруклин и Куинс, а по-късно към нея се присъединяват линиите на Brooklyn-Manhattan Transit и общинската Independent Subway. Трите системи са обединени през 1940 г. и поставят основата на днешното метро на Ню Йорк. Първият маршрут вече не съществува в напълно същия вид, но части от него остават в основата на действащата мрежа. На 27 октомври 1904 г. подземният транспорт престава да бъде проект и се превръща в ежедневна част от живота на Ню Йорк.