Филмът „Рев“ остава в историята не само заради сцените с диви животни, а и заради опасностите зад камерата. В продукцията лъвовете, тигрите, леопардите и слоновете не са компютърни ефекти, а реални животни, които се движат сред актьорите. Идеята е на Типи Хедрен и тогавашния ѝ съпруг Ноел Маршал, а снимките започват през 1976 г. и се проточват до 1981 г. В тях участват над 100 диви животни.

Атаки срещу Мелани Грифит

По време на снимките 19-годишната Мелани Грифит е нападната два пъти. Първо лъв захваща косата ѝ с уста, а по-късно лъвица разкъсва лицето ѝ. Нараняванията изискват над 100 шева и реконструктивна операция. Години по-късно актрисата описва атмосферата с думите: „Чувствах се като агне, водено на заколение.“ Тя е израснала сред големи котки и е отгледала десет лъва, но това не я прави защитена. За лъвицата, която я напада, Грифит казва: „Тя не искаше да ме нарани.“ Според нея след години сред животните е забравила, че винаги трябва да бъде предпазлива.

Пет години снимки и десетки ранени

Зад кулисите „Рев“ се оказва не по-малко опасен от историята на екрана. Десетки актьори и членове на екипа са подложени на нападения. Джон Маршал, син на Ноел Маршал и участник във филма, определя продукцията като „вероятно най-опасния филм“, в който е участвал. Самата Типи Хедрен получава тежки травми — счупва крак след падане от слон и рана на главата от лъв. Операторът Ян де Бонт също е сериозно ранен и получава множество шевове по скалпа.

Първоначално снимките са планирани за девет месеца, но се проточват пет години. За да продължи работата, Хедрен и Маршал продават 600 акра от имота си. Филмът излиза извън САЩ през 1981 г., а американските зрители го виждат по кината едва през 2015 г.

От снимачната площадка до убежището за котки

След преживяното Типи Хедрен насочва усилията си към защита на големите котки. През 1983 г. тя основава резервата „Шамбала“ в Калифорния, който приема животни, станали жертва на лошо отношение, пренебрежение или неподходящо отглеждане. Историята на „Рев“ остава едновременно филмово наследство и предупреждение за риска дивите хищници да бъдат превръщани в домашни любимци или снимачни партньори. На екрана животните изглеждат свободни, но зад кадър тази свобода струва тежки травми на хората, които застават на пътя им.