В текста се развива тезата, че ниската избирателна активност не е загадка, а последица от продължило с месеци медийно отразяване. Според изложението медиите са повтаряли до втръсване едни и същи формули за балотаж, за силна подкрепа за Илияна Йотова и за изоставане на другите кандидати, като са оставили останалите участници извън полезрението. Така се създава усещане за предварително зададен резултат и за кампания, насочена основно срещу Румен Радев и Йотова.

Посочва се, че дежурни социолози, политолози и общественици са задавали едни и същи въпроси за агресора, Кирилицата, православието, помилването, дрона, Старлинк, членове 4 и 5 на НАТО, помощта за Украйна и оставката. В новините за войната е липсвала информация какво е правила Украйна, а въпросите са били насочвани към Радев и Йотова. Отделно се критикува едностранчивото отразяване на вътрешните теми – бюджет, дълг, цени, корупция и олигархия.

Авторът признава, че не е гласувал, но разбира негласувалите, които са се доверили на агенциите и са решили, че на финала ще си кажат думата. Поставя се въпросът кого обслужват медиите и защо кампанията е била организирана така, че да остави впечатление за виновност у защитниците на Йотова. Накрая се отправя съвет към Йотова да се дистанцира от фините си съветници и застъпници, да остане сама пред народа и да заяви ясна позиция. Критикува се и поведението на независимите Гюров и Кандев, чиято кампания се описва като нагла и нечестна.