На 28 октомври 312 г. при Малвийския мост се решава съдбата на западната половина на Римската империя. Константин и Максенций влизат в последна фаза на борбата си за еднолична власт, след като моделът на споделено управление, наложен от Диоклециан, се оказва неустойчив. Армията на Константин се движи към Рим по Виа Фламиниа. Максенций, разчитайки на числено превъзходство, решава да не чака обсада, а да пресрещне противника край река Тибър. Войските му преминават по понтонен мост, защото самият Малвийски мост е повреден, и се разполагат твърде близо до водата. Това разположение се оказва пагубно. Константин започва с атака срещу вражеската кавалерия и я разбива, след което нанася комбиниран удар по центъра на Максенций. Изтеглянето към Рим закъснява: понтонният мост рухва, част от войниците се давят в Тибър, а други са избити или пленени. Максенций също загива в реката. Победата прави Константин господар на Запада, а по-късно и на цялата империя. Тя подготвя легализирането на християнството, около което се появява и легендата за божествения знак, видян от Константин преди сражението. Този знак по-късно става важен елемент от символиката на Късната Римска империя и Византия.