Френският президент Еманюел Макрон обяви, че през следващите дни ще бъдат забранявани протести, организирани от групи без легитимна власт, след едни от най-тежките безредици в страната от години. Той обвини ултралеви групи и вандали за насилието, грабежите и нападенията срещу обществени сгради през уикенда. По думите му организираните от профсъюзи демонстрации ще могат да се състоят, но местните власти ще предлагат алтернативни маршрути извън градските центрове, за да бъдат защитени магазините и обществените сгради.

В четвъртък парижки административен съд отмени забраната за демонстрация в столицата. След решението хиляди хора се събраха мирно в югоизточната част на Париж при засилено полицейско присъствие. Организаторите подписаха документ, с който поеха ангажимент протестът да остане на едно място заради опасенията от насилие.

Преди протестите в събота бяха въведени забрани в Лион и Марсилия, а местните власти в други градове също предупредиха за ограничения. В Париж студентски протест първоначално беше забранен, но впоследствие получи разрешение. Част от метростанциите в центъра на столицата останаха затворени заради опасения от нерегламентирани събирания. Студентският съюз UNEF призова за демонстрации в събота, а движението на жълтите жилетки подаде заявление за шествие през центъра на Париж. То се появи през 2018 г. заради увеличаването на цените на горивата и по-късно се превърна в широко движение срещу политиката на Макрон. Профсъюзът CGT също се очаква да се включи в протестите.

Министърът на правосъдието Жерал Дарманен заяви, че иска временно да бъдат ограничавани избирателните права на хора, които нарушават забрани за участие в демонстрации. Той предложи и ограничения върху достъпа до социални мрежи за лица, свързани с насилие, грабежи или нападения срещу полицаи. След безредиците са били задържани най-малко 2700 души, като 217 вече са били осъдени и лишени от свобода, а около 1000 са били привлечени към наказателно преследване.

Магазини в центъра на Париж започнаха да закриват витрините си с плоскости. Френската луксозна група Ермес засили охраната на обектите си, а организаторите на международния панаир Art Basel Paris отмениха всички прояви през уикенда. Лувърът, музеят Орсе и музеят Пикасо също трябваше да останат затворени в събота. На 17 октомври протести срещу високите разходи за живот прераснаха в сблъсъци, грабежи и палежи в няколко френски града. При нападение с палеж срещу кметството в Лимож са задържани двама души. В някои засегнати райони бяха въведени вечерни ограничения, а третата поредна нощ с местен полицейски час премина без сериозни инциденти.

Безредиците увеличиха и напрежението на финансовите пазари. Рисковата премия по френския държавен дълг спрямо германските облигации достигна най-високото си ниво от 15 години, а доходността по 10-годишните френски облигации се повиши до 5,14 процента - най-високото равнище от юли 2002 г. Премиерът Себастиен Льокорню заяви, че за събота се подготвя мащабна операция за сигурност. Протестите започнаха с ученически искания за повече персонал, по-добре финансирани училища и промени във висшето образование, но постепенно прераснаха в по-широко движение срещу високите разходи за живот. Това се случва само месеци преди президентските избори, на които ще бъде избран наследникът на Макрон.