Френският президент Еманюел Макрон е убеден, че е подложен на прекалено сурови критики, въпреки че през двата си мандата е предприел редица мерки. Това става ясно от личната му кореспонденция с журналистката Франсоаз Дегоа, включена в новата ѝ книга, която проследява близо две години разговори между двамата.

Контактът започва през лятото на 2024 г., когато Макрон лично благодари на Дегоа за публична защита на съпругата му Брижит. Постепенно разговорът прераства в откровени политически спорове. Журналистката критикува решението на президента да разпусне Националното събрание през 2024 г. и отказа му да назначи премиер, предложен от обединената левица. Макрон защитава действията си и твърди, че предсрочните избори са попречили на крайнодясната партия „Национален сбор“ да вземе властта.

Дегоа признава, че президентът понякога успява да я убеди с аргументите си, но според нея той трудно приема собствените си политически грешки. Тя смята, че Макрон е подценил способността на левите партии да се обединят срещу крайната десница, което е било сериозна грешка в политическите му изчисления.

Разкритите съобщения показват и отношението на държавния глава към съюзници и противници. Той отправя критики към бившия премиер Габриел Атал, коментира остро крайната десница и крайната левица, а за социалиста Оливие Фор изразява положително мнение. Особено внимание привличат думите му за медиите и политическите коментатори: Макрон посочва, че управлението му е предприело мерки в областта на покупателната способност и борбата със сепаратизма, но те често остават недооценени.

Президентът коментира и плановете си след края на втория мандат през 2027 г. Той отхвърля предположенията, че ще започне работа за някой от влиятелните френски милиардери, и допуска възможността да развива собствен бизнес, вероятно извън Франция.

Публикуването на кореспонденцията предизвика противоречиви реакции. Обкръжението на Макрон критикува решението частни разговори да бъдат огласени, но не оспорва автентичността на цитираните съобщения. Самата Дегоа подчертава, че целта ѝ не е да представи президента единствено в отрицателна светлина, а да покаже противоречията в характера му и начина, по който упражнява властта.