Майкъл Крайтън е роден на 23 октомври 1942 г. в Чикаго. Завършва Харвардския университет с отличие и получава медицинска диплома от Харвардското медицинско училище. Още като студент по медицина пише „Щамът Андромеда“ – роман за смъртоносен микроорганизъм с извънземен произход, който излиза през 1969 г. и го утвърждава като автор на научни трилъри. Преди това той публикува под псевдоними, за да финансира обучението си, а един от ранните му трилъри е завършен само за девет дни. Постепенно писането го увлича повече от медицината.

Най-големият му пробив идва с „Джурасик парк“ през 1990 г. В романа генетичната технология връща динозаврите към живот, но създаденият като атракция парк се превръща в неконтролируема система. Три години по-късно Стивън Спилбърг заснема филмова адаптация, която превръща историята в глобален културен феномен. Крайтън пише още „Изгубеният свят“, „Конго“, „Сфера“, „Разкриване“, „Изгряващо слънце“, „Въздушна рамка“, „Преследване“ и „Следващият човек“. В много от тях централен е сблъсъкът между човешката самоувереност и сложните системи, които уж трябва да служат на хората.

Той работи и за екрана: сценарист и режисьор е на „Западен свят“ от 1973 г., а по-късно създава телевизионния сериал „Спешно отделение“, който се излъчва от 1994 до 2009 г. Болничният опит на автора намира място в медицинската драма. За Крайтън науката не е просто украшение за достоверност, а двигател на конфликта. В интервю той отбелязва, че вижда изкуствата по същия начин, по който вижда науката и технологиите, а обществените промени неизбежно променят и историите, които хората разказват.

Крайтън умира на 4 ноември 2008 г. в Лос Анджелис на 66 години след заболяване от рак. През 2024 г. излиза „Изригване“ – недовършен негов ръкопис, завършен от Джеймс Патерсън. Сюжетът е свързан с очаквано изригване на Мауна Лоа, най-големия действащ вулкан на Земята, а книгата оглавява класацията за твърди корици през юни 2024 г. Така авторът на „Джурасик парк“ продължава да присъства в книжарниците и в разговорите за бъдещето. При него чудовището рядко е само чудовище – зад него обикновено стои човешка идея, доведена твърде далеч.